2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Тя вкратце обяснява потребностите на всяко човешко същество, като в основата лежат физиологичните нужди, а на върха са потребностите от самоусъвършенстване.
През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията Пирамидата се състои от следните пет нива:
- На най-ниско ниво са физиологическите нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
- Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
- Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
- Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
- Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.
Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се появи потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологически потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.
По-същественият момент е, че Маслоу вярвал, че потребността от себеутвърждаване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от недостига; те включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. За сметка на това себеутвърждаването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването
Дотук със сухата материя.
Да речем, че сме минали първите четири нива и сме стигнали до себеутвърждаването.
Колкото повече се развива един човек, толкова повече стават потребностите му.
Питам се обаче дали в този процес се развива съзнанието му?
А човечността?
Къде в пирамидата е мястото на щастието?
Да си уважаван, значи ли щастлив?
Ако имаш ягоди на масата през зимата, това значи ли, че те ще заменят елементарната човешка нежност?
Парите купуват ли ти смях?
Социалният статус завива ли те нощем?
Целува ли уморените ти рамене ?
Снощи съобщиха по новините, че в Русия е регистриран 100-я милиардер.
Тези хора със сигурност са прескочили първите 4 нива на Маслоу.
И се питам - дали всички те са добри хора . През колко трупове са минали, за да стигнат до там? купили ли са си щастие?
И кое е щастието - колата бижу, бутиковото жилище, респекта, който внушаваш, завидната банкова сметка и красавиците или красавците в коленете ти ?
Къде започва истинското уважение и къде свършва лицемерието и страхопочитанието ?
Къде отива простичката човешка радост - да дадеш от сърце, без да очакваш нищо в замяна?
Мисля си за дните, в които бяхме принудени да оцеляваме - Лукановата зима, Страшният Виденов февруари . Оцелявахме.Живехме ден за ден. И умирахме всеки ден - при мисълта за сметките, за тока , за непосилните цени на лекарствата за болните ни деца, за нуждата им от обувки и учебници.
Елементарните неща, като сигурност - която нямахме.
И все пак оцеляхме.
Защото имахме нещо, което ни сплотяваше и спасяваше - имахме себе си и вярата в себе си, и доверие, и любов.
Силата на оцеляващият.
Имахме главите и ръцете си и гръб, който да пази твоят.
В катеренето по стълбицата на Маслоу, нещата постепенно се размиват.
Вече, заети в правенето на кариера и пари , губим интереса си от прекрасните и простички неща, които преди са ни правили щастливи. В живота навлизат нови хора, подчиняваш денят и нощите си на бизнес интереси, старите приятели изчезват,тъй като не се вписват в общата картина и стигаме до масата.
На масата има всичко.
Дори и ягоди през зимата.
Но не са вкусни.
Изяждаш една, втора, трета ...и се питаш:
Това ли е вкуса на успеха?
После ги намираш на сутринта мухлясали...
Маслоу, а къде е мястото на щастието?
цунк. обичам те.:)
19.04.2008 11:15
колкото по руса толкова по добре .
да си чувала да се предлага някъде изрусител на мисленето ?
и аз те обичам ))
19.04.2008 11:19
аз не бързам.няма за къде
прегръщам те .
както и да е - мисля си, че съзнанието и човечността се развиват ... в зависимост от това, което е "вградено" в човека - според мен това зависи не малко и от генетичния материал. Защото има примери на богати и несъпричастни (освен ако не стават човечни заради статус) и бедни и съпричастни.
Социалния статус и парите ти дават сигурност и до някъде удоволетворяват суета и други неща в тебе, но не купуват щастие - иначе всчики богати и известни щяха да са щастливи. А не са. От друга страна живеещите без нищо брамини твърдят, че са щастливи и мисля, че има резон да им вярваме!
Та - дали щастието е на ниво 5 или е на ниво 6 (неописано, защото дали щастието е потребност или нещо друго) - не бих могъл да говоря, нито пък да поправям Маслоу.
Обаче си мисля, че всеки от нас знае дали, кога и с какво (или кого) е щастлив. Друг е въпроса, че Животът и Съдбата не винаги ти дават свободата да се пребориш за пълното щастие. А и ... хич не знам дали то съществува. Та - стремим се ежедневно или често към щастието, до което може да се докоснем... и сме го дефинирали за самите нас.
...но имам въпрос към "знаещите" ... "себеутвърждаване"-то, само за преуспели люде ли е ?!...
ако не беше потребност, как тогава изпитваш усещане за непълноценност или нещастие?
само да уточня, че преуспял е според собствените критерии
Като цяло беше супер интересна тема и ... съм си мислил много по нея. За мен лично ... отговорът е (или липсата на такъв) е в края на разказа на Уди Алан "Разказът на един лунатик" :)))
Готино е.
Добър ден, компанията...
:)))))
Но си признавам, че вероятно може да ме обориш - по-навътре си в материята. Все пак вярвам, че разбираш тезите ми и ... сигурно ще намериш подходящите термини :)))
Понякога човек е щастлив като е спокоен. А безопастността - към нея се стремиш за оцеляване.
Природно са ни заложени страх (и обратното му - смелост) - за оцеляване и секс - за продължаване на рода. Щастието е измислено доста по-късно от самите нас :)))
уф, тази надгробна плоча - върни хубава(и)та(е) снимка(и) ... на жена :)
И си мисля,за библейските времена и времето..има време за всичко и за раждане и за умиране и за сеене и за прибиране на посятото и за това,какво жънеш в зависимост от това какво си посял...Мисля че е напълно нормално да си себеутвърден и самодоказъл се човек извън някакви общоприети рамки и норми.....Всичко е въпрос на думи,на това как ще наречеш нещата.....И онова простичкото житейско щастие си е в нас стига да му позволим да живее....
И когато се събудим на зазоряване и видим първите лъчи,които галят лицето на любимото ни същество спящо блаженно...когато вдъхнем аромата на свежото кафе примесено с лекият аромат на пролетния люляк....когато извадиме от топлата фурна тавата с прясно изпечени кифлички,които ще ядем в леглото под топлината и мекотата на завивките....
и осъзнаем че имаме цял един ден пред нас..още един прекрасен ден подарен ни ....от живота ....
Това е щастието пирамида с дълги коридори,по които вървиш с приятели...красиви зали ,в които спираш за отдих и откриваш прелестта от общуването с другите хора.....Леката несигурност и неувереност какво се крие зад следващата извивка ..зад следващата стена ,но и желанието и нетърпението за узнаеш ..да разбереш...да откриеш..... и когато стигнеш върха.....единственото важно е да не си самотен там горе ...защото винаги има някой и нещо заради което си струва ....
Така че,майната му на Маслоу, нашата пирамида просто не е неговата :))
И затова сме това което сме....щастливи по своему....
щастлива съм да те видя тук отново. )))
lu
неща в които не искам да се задълбавам.
само ще кажа едно - щастието не е константа. това че си бил щастлив с определни хора при определени обстоятелства р не е гаранция за вечна удолетвореност.
иначе каси го казва прекрасно - така че майната му на маслоу )))
п.п. ще си помисля за снимката - а на тази пише Майкрософт Уиндоус Виста :D
грам съмнение немах баце ))))))))
Не е нито в началото, нито в края.
Някъде другаде е.
вервай ми
А ... Вистата не се четеше. Поне от тук :) Каквото и да е - тази дама е по-привлекателна ;) Красотата "продава".. надгробните плочи - само в някои откъслечни моменти :(
а въщност не мисля че ще ми е трудно да те убедя )
23.04.2008 14:28
Има два вида щастие. Единия зависи от причини. Необходими са условия за да сме щастливи, това щастие е преходно, то се появява, променя се и изчезва. Това е относително щастие, защото не е трайно.
Другия вид щастие е абсолютен. Това е преживяване на същността ни. Безстрашие, радост и активно съчувствие. Това сме. Всичко друго идва и си отива. За съжаление въпреки, това преживяване не е толкова лесно. Но е възможно. За всеки. Това е което сме. Абсолютно съвършенство.
Това което пречи да преживяваме така през цялото време е съвкупността от закостенели, дуалистични идеи, навици и "смущаващи" емоции като гняв, гордост, завист, ревност ... на които позволяваме да управляват думите, мислите и делата ни. Това, което пречи е като облаци, които закриват небето. Небето винаги е там, без център и без периферия, необятно ясно пространство.
:)
26.04.2008 17:48
Хубави стихове!
24.07.2008 12:23
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано