Търсенето на допирни точки между психоаналитичния модел на Фройд и структурата на потребностите на Маслоу на класическо потребностно-мотивационно ниво се базира на общото за двете възприемане на човека като енергетична система, пълна с динамични стремежи. И Фройд и Маслоу заключват, че като всяка енергетична система, човек през цялото си съществуване се стреми към състояние на покой, към уталожване на психическото напрежение или запълване на някакъв дефицит,проявяващи се в чувства на безпокойство и угнетеност. Централно място в двете теории заемат силите, създаващи напрежение, разпознаването им и изучаването на взаимните им евръзки (динамичните нагонни отношения при Фройд и относително стабилната йерархия на потребностите при Маслоу). Съпоставителният анализ е ограничен в рамките на понятийната и структурна организация на потребностно-мотивационно ниво при двете теории, като се прави опит и за откриване двойки-аналози между потребностите на Маслоу и динамичните отношения, създаващи напрежение, при Фройд.

Първият пункт, по който търсим допирни точки са характеристиките на понятието, с което се означават силите, насочващи човешкото поведение, т.e. общите особености на нагоните и потребностите

-и нагоните и потребностите изпълняват активираща, насочваща функция спрямо организма.

-те са постоянно действащи сили, атакуващи вътрешността на тялото

-нагоните и потребностите са универсални за всички хора.

-вродени са, не се придобиват в хода на индивидуалното развитие

-снемането на напрежението при нагоните и запълването на дефицит при потребностите се осъществява чрез удовлетворение на желанията и нуждите.

-поведението, чрез което се извършва задоволяване не е вродено; то се учи, следователно е различно в различните общества и при различните индивиди.

-четирите компонента на нагона могат да се отнесат и към потребностите;

*натиск (двигателен момент на нагона), проявява се чрез напрежението от незадоволени желания, а при потребностите чрез усещане на някаква липса;

*цел - винаги е задоволяването; като е възможно комбиниране и взаимозаменяне на междинни цели при нагоните, а при потребностите - променяне и обръщане на реда на задоволяване (от нисши към висши);

*обект - онова, чрез което се постига целта; връзката му с нагона и потребността не е изначална (по-горе отбелязахме за поведението, чрез което се извършва задоволяване); обектът може многократно да се променя (при нагоните има преплитане при един и същ обект и фиксация при тясно обвързване с 1 обект)

*източник - соматичен процес в даден орган или част от тялото, чието дразнение е представено в душевния живот чрез нагона или потребнастта, но трябва да отбележим, че това се отнася само до нисшите потребности от йерархията на Маслоу;

Вторият пункт за сравнение е структурната организация на потребностно-мотивационно равнище при Фройд и Маслоу. И двете теории предлагат структура на човешката мотивация, представят отделните й компоненти и връзките помежду им.

-Фройд разграничава две основни сили, мотивиращи действията ни - стремежът към съзидание (нагоните на Ероса) и стремежът към разрушение (нагоните към смъртта), съответно енергията на двата вида нагони е либидо и мортидо(терминът е взаимстван от психоаналитичната концепция на Бърн). Либидните нагони са сексуалните и част от азовите (нарцистичните себесъхранителни), а нагоните към смъртта са друга част от азовите. Либидните и деструктивните нагони са в постоянно противоборство.

-Маслоу подобно на Фройд също обособява силите, движещи човека, като ги организира в йерархия от потребности. Най-общо в нея се разграничават две групи нужди - нисши и висши (съответно по-силни и по-слаби); между тях съществуват много различия: време на възникване в онто- и филогенетичен план, значимост за оцеляването, за растежа и развитието, трудности и условия при удовлетворяването). Двете групи потребности, също като нагоните при Фройд, са в посоянна връзка, тъй като появата на висшите потребности е невъзможна преди поне частичното удовлетворяване на нисшите. При промяна в условията на живот е възможна промяна в реда на потребностите или обръщане(от висши - отново към нисши).

Третият пункт от съпоставителния анализ е търсенето на конкретни двойки-аналози между потребностите на Маслоу (те са изходната ни точка) и динамичните отношения, усилващи напрежението в организма (изразяващи се като желания). Представянето на двойките-аналози е таблично.

Търсенето на допирни точки между психоаналитичния модел на Фройд и йерархично-равнищната структура на потребностите на Маслоу установи трудностите в намирането на общи аспекти в двете теории, тъй като се сблъскваме с коренно различни концепции за човешката мотивация. Фройд акцентира върху биологичното като единствен двигател на поведението, докато пирамидата на потребностите на Маслоу е тясно обвързана с условията на средата, със социалната дейност на човека и индивидуалните различия във възприемането на света. Теорията на Маслоу за себеактуализацията представя липсващия у Фройд нагон към усъвършенстване. Фройд не обяснява за какво съществуват всички психични сили, защо Азът, То и Свръхазът се стремят да поддържат равновесие на напрежението? Неизбежно е предположението, че съществува енергия на растеж, която обяснява човешкия стремеж към съвършенство, Маслоу я нарича потребност от себеактуализация. Според него, ако човешкият живот е процес от избори, то себеактуализацията означава всеки избор да се решава в полза на израстване, като този процес е безкраен. Теорията за личността на Маслоу тръгва оттам, където психоанализата не дава отговор.