знаеш ли по зазоряване очите ти имат цвета на зелен чай с капка бакарди
в затоплена от пръстите ми чаша
обгръщам я с длан
опиянена
cin cin, Amore

докато съмва и слънцето пипнешком се промъква по миглите
искам да плувам в най-черешовите ти ириси
с риск да се удавя
не ме спасявай
cin cin, Amore

дланите хартиени лястовици кацат в острото на раменете ми
потъмнели от тихите гърлени стонове
които ги палят
внезапно
cin cin, Amore

в едно така безкрайно несъбуждане отпивам утрото
стъпило босоного върху скулите ти
спи, моя любов
тук съм
cin cin, Amore

по-тихо от мълчаливия бриз над Венеция влюбен в камбаните
в протегната до горчиво въздишка
ако отвориш очите си
ще изчезна.
cin cin, Amore

...ако не те спасят/така или иначе не искаш/...вземи ни /ме/... с теб... да сме си компания... ;)

killing me softly,Amore

лелееееееееееееее... хубаво, хубаво.
:))))))))

добро утро, радвам се да те видя, че вчера нещо ми бягаше по тъча. Аз да не съм съдия, бе!!!

простете ми бягствата . разбирам че днес е двоен празник -така че за тези които ще трифонясват -море от вино и пиянство от любов.
а аз утре съм на изпит.
празнувайте и заради мен :)

не ти било писано да празнуваш като нормалните хора.
Но пък има надежда, нали??
:))))))))))

трябваше ли да ме караш да го заявявам публично :)

извинявам се публично.
Ако някой не е разбрал, аз съм виновен.
Ако не съм аз, Иван Костов е виновен.
Да се знае!!!

-Иване, признай си бе ... ;)))