Ничия земя съм.
Между две граници.
Избуява трева-
ставам паша за кравите,
 дето късат насляпо бодливата тел.
Има дни, в които
преминават странници.
Съвсем не случайно се случва разстрел.
Наторяват телата и кръвта им земята.
Стават част от мен.
Полудява тревата.
А ръцете им литнали -
мои криле…
Аз съм ничия
или нечии колене.
Все зад огради.
Няма песни на птици.
Гнездата не им опазвам
в свити пестници
Само чакали и вълци
ме прекосяват умишлено
Търсят леш и мърша.
останали след ловците
Само на тях им стиска
да пропълзяват под мрежата.

Уж съм жива.
А мъртво е.
Тихо. Сумрачно.
Само сутрин при изгрев съм две минути прозрачие…

Забележка:  "Територията ,която разделя България от нейните южни съседки ,се състоеше през социализма от две части. Първата беше 12 километрова ивица земя ,след нея и сега е поставена ограда/ кльон/ по която тече ток и която сигнализира всеки път ,когато до нея се докосне живо същество.
Тази ограда отделя 5километрова ивица земя до същинската държавна граница.
Това е т.нар. ничия земя-територия използвана като буферна зона. В миналото тя е била място всяващо ужас у дръзналите да избягат ,преследвайки по -добър живот…"

изпита, ничия земя? :)

изпита е взет след 7 часа мъки . с 4 -ри :)

ще прочета...че аз вчера бях цял ден на работа..:(
Цунки:)

А от Русия върна ли се? :))))

лице от белези
на възглавница
с очи торбички
и бодлива тел
бягство към
свободата
или изборът
да си живял...

;)

гордея се с теб.

:)

И аз и аз. Даже много се гордея с теб! Цун!

а ти си моята
бро :) в русия съммммммммм
блу -изборът да си криле или колене
бу - в русия съм :)

пък съм в Дружба ено.

:))))))))

Силистра хахахахаха

си от Тутракан сигур...

:)))))))

:)

затуй си ничия сега...

боли ме врата.
Не мога да си вдигам главата, за да видя "по-горе"!!!

:)

благодаря за прочита

току ще ти се наложи да го използваш :)

че ми трябва чат пат...
:)

под косите ни :)

знаеш го :)

кое знам намо ?
знам много неща ,но като че ли повечето не ги знам :)

гледай да знаеш хубавите неща ;)
а ти го умееш :)

и миазматична но това е понякога ...
всъщност намо ако си намо доста време не бях те мяркала в блога

че ме няма ;)

това :)

на себе си :)

от ничията земя :)

други останаха там ;)

примерно казано :)

макар и наяве непоказано :)

казва бук , а понякога ми се иска намо животът да не приличаше така на евтина сергия