светът Е
кутия и всичко зависи от колапса в един
приятно блондиран мозък
и болката
в случайните  квантови състояния
на шантавите следобеди
и особено през дългите уикенди в които всеки е зает
с нищонеправене и още такива подобни
неща
като пиене на бира
мързеливи обяди или просто клюкарстване с неколцина
избрани приятели
знам че тогава не съм необходима
на
никого
затова си позволявам да сменям състояния
и светове
в една малка душна и тъмна пробна
наричана самият
ЖИВОТ
и тогава успявам да потъна единствено в себе си
позволявайки си да сменям мислите си
като шапки
това ми отива
а тази не съвсем
докато съм наистина гола оголена и съблечена
от представите за това
коя съм защо съм и за какво по дяволите съм
Ти
нужна
в едни емпирически категории
като щастие или не –
въпреки всичките ми девет
лица
и
още вселенските ми настроения и
само( личности)
части
на пъзел, който ти позволявам да редиш
докато нямаш точните въпроси
а отговорът е пред
очите ти

42