Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2007 09:07 - Криле на желанието
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3527 Коментари: 8 Гласове:
1



субтитри

Когато детето беше дете,то вървеше, размахало ръчички.
Искаше му се ручеят да е река,реката - буен поток,
а тази локва - море.
Когато детето беше дете,то не знаеше, че е дете.
Всичко беше изпълнено с живот,а животът - със смисъл.
Когато детето беше дете,то нямаше собствено мнение.
Нямаше навици.
Често, както си седеше,скръстило крака, изведнъж се втурваше нанякъде...
Имаше зализан кичур коса и не правеше гримаси...
когато го снимаха.
КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО
Виж!
Утехата да повдигнеш поглед нагоре към небето...
да видиш цветовете,светени от слънцето...
в очите на всички хора.
Побърках се съвсем,най-сетне не съм сама.
Побърках се съвсем,най-сетне се избавих.
Най-сетне покой.Най-сетне вътрешна светлина.
Уважаеми дами и господа,ще кацнем на летище Берлин Тигел.
Моля, затегнете предпазните колани...
Малка двуетажна къщичка с тераса.
Всеки ден ходим на плаж.
Мъжът, който живее там, се казва...
Не разбирам съвсем тази роля.
Даже е чудно, колко малко знам за самия сюжет.
Възможно е, в процеса на снимките нещата да се изяснят.
Главното е да си правилно облечен. Това вече е наполовина свършена работа.
Борланд, Емил Дженинкс,
Кенеди, фон Щофенберг...
Беше смело момче.
Хубав изглед.
Не, това не беше в Берлин.
А и какво значение има причината за случилото се?
Баба ми сега щеше да каже: "Spaziere" - разходи се.
"Go spazieren" - иди се разходи.
Токио, Киото
Париж, Лондон, Триест
Берлин.
Както винаги, по ТВ няма нищо интересно.
Твърде много цветове раздадох през това време.
Вие се препъвате в тези цветове и винаги закъснявате.
Все същия мирис. Но по-прашно.Тя колекционира всичко.
Марки, пощенски картички.
Даже билети от метрото.Никога нищо не изхвърля.
Мама. Моята майка.|Никога не е била моя майка.
Моят баща.Моят баща беше мой баща.
Тя умря. Нямаше сълзи,нямаше печал. Може би по-късно.
За всеки е индивидуално.Сестра ми. Трябва да се махам оттук.
Тя никога не ме е обичала.И ти също само се преструваш.
Радвай се,че са забравили за теб.
Искаш веднага да умреш,повече не ти се живее.
Боже мой! Какво ще излезе от това момче? Само музиката му е в главата.
Сега пък какво му трябва?
Нали вече му купих китара.Сега барабан ли иска?
Това започва да ми писва.Ще порасне ли той някога?
Не, до гуша ми дойде.Не искам да продължавам вече така.
Не, това трябва да се прекрати.Не мога повече да му помагам.
Нищо чудно, той се интересува само от рок-енд-рол.
Може би някога ще му дойде акъла в главата.
Когато детето беше дете, се задаваха такива въпроси:
Защо аз съм си аз, защо аз не съм ти?
Защо аз съм тук,защо не съм там?
Кога е започнало времето и къде свършва пространството?
Не е ли нашият живот под слънцето само един сън?
И всичко, което виждам, чувам и чувствам, не е ли само мираж на света преди сътворението му?
Съществува ли наистина зло,и хора, които да са наистина зли?
Как е възможно този, който съм аз,да не е бил тук, преди да се появя аз.
Как е възможно някога този, който съм, да не бъде повече този, който съм.
Детето се нуждае от кислород. Дишай дълбоко.
Ако можех да страдам вместо нея. Боли ме.
Скоро всичко ще свърши.
Мъничето ми, толкова се радвам. Интересно, как ли изглежда...
Копеле! Жените ти прецакват живота...
Мисля, че се обърках. .Трябваше да идем на гробищата...
Е?
Изгрев в 7.22, залез в 16.28.Луната изгрява в 19.04, залязва в....
Нивото на реките Хафел и Шпрее...
Преди 20 години съветски изстребител се разбил в езерата около Шпандау.
Преди 50 години...- Олимпиадата.
Преди 200 години Никола Блоншар прелетял над града с въздушен балон.
Като днешните бежанци... - А днес...
"Лилиенталер" е улица, по която се движат бавно,
постоянно оглеждайки се настрани.
През 44-а в Потсдам един самоубиец...
лепи марки с колекционерска стойност на прощалните си писма.
Всяка марка е уникална.
После той разговаря на английски с американските войници...
За първи път, откакто е завършил училище, гладко.
Точно преди да разбие главата си в стената, пленникът казал "Сега".
Вместо името на станцията, кондукторът в метрото...
внезапно извикал: "Фойерланд". - Чудесно.
В Ритберген един старец чете на внучето си "Одисея"...
а младия слушател слуша, не мигайки.
А ти? Ти какво ще ми разкажеш?
Чадърът на една жена се затворил и дъждът я намокрил.
Ученик, описващ на учителя си как расте папрата...
И смаяният учител.
Сляпа жена, опипваща часовника си, усетила моето присъствие.
Чудесно е да живееш духовно, затвърждавайки за вечността...
само това, което човешкият ум смята за духовно.
Но понякога се пренасища от духовното си битие...
от постоянното кръжене в безтегловността.
Иска ми се да почувствам своята тежест...
да сложа край на безкрайността и да се привържа към Земята.
Да прекъсна вечността и да остана на земята.
Бих искал при всяка моя крачка или порив на вятъра...
да бъда в състояние да кажа:"Сега. Сега и сега"
А не както винаги:"завинаги" и "навеки"
Сядайки на свободното място на игралната маса
да те поздравят само с кимане на глава.
Всеки път, когато съчувстваме,го правим за пред хората.
Борим се на ринга, кълчейки бедра, за пред хората...
ходим на риболов за пред хората.
За пред хората седим на масата,ядем и пием за пред хората.
печем агнета и сервираме вино пред палатка в пустинята...
само за пред хората.
Не казвам, че бих искал да създам дете или да посадя дърво...
но би било чудесно, връщайки се вкъщи след дълъг ден...
като Филип Марлоу,да нахраниш котката...
да вдигнеш температура,да си изцапаш пръстите с мастилото на новия вестник.
Да се възхищаваш не само от нечий ум, но и от вкусната храна...
от извивката на шията, от едно ухо.
Да лъжеш...
без да ти мигне окото.
Да крачиш, чувствайки как всяка твоя кост се движи в такт.
И да предполагаш, вместо да знаеш всичко.
Да казваш:"Ах" и "Ох", "Аха" и "Хей"
вместо: "Да и Амин".- Да.
Да си способен да се впечатляваш от злото...
да измъкваш всички демони от случайно срещнати хора
и да ги пропъждаш вдън земя.
Да си първичен.
Или да почувстваш, какво значи да си събуеш обувките под масата...
и да разшаваш пръсти, бос, ето така...
Да си сам.
Да оставиш нещата да се случват.Да си сериозен.
Можем да сме първични дотолкова, доколкото сме в състояние да оставаме сериозни.
Само да наблюдаваш, нищо повече. Да събираш, да се впечатляваш, да съхраняваш.
Да си останеш дух. Да спазваш дистанция, да сдържаш словата си.
Виж, кабриолет!- Такива неща не си купуваш, а ги крадеш.
Или от теб ги крадат.- Представи си...
как смога остава зад гърба ти.- Кола за сутеньори...
Разкажи ми, Музо,за разказвача...
захвърлен на край света...
невинно пеленаче и древен старец, и чрез него ми разкрий всеки човек.
След време тези, които ме слушаха, станаха мои читатели.
Те не седят вече в кръг около мен, пръснаха се...
и не знаят нищо един за друг.
Аз съм старец с пресипнал глас...
но приказката все още сe надига от глъбините на сърцето...
и леко приотворената уста...
отново я повтаря ясно и с лекота.
Литургия, за която никой няма нужда да е посветен...
в значението на думите и изреченията.
_________________



Гласувай:
1



Следващ постинг

1. candysays - ~
14.08.2007 13:44
Невероятен филм!... Вим Вендерс е сред истинските майстори на седмото изкуство...
(само да попитам- таво са субтитрите отчасти ли? Или...?)

Поздрави за хубавия пост! :)
цитирай
2. sowhat - да отчасти са
14.08.2007 13:49
19 страници са във Уорд - не мисля че са мнозина тези които ще ги прочетат до край.
а гледането на филма е нещо ,от 100 неща които човек трябва да направи преди да си отиде от този свят
цитирай
3. miacarra - .
14.08.2007 15:08
Когато детето беше дете,то вървеше, размахало ръчички... Беше смело момче. ...невинно пеленаче и древен старец, ... и чрез него ми разкрий всеки човек...те... не знаят нищо един за друг.

цитирай
4. sowhat - {96689}{96830}Бях с един мъж. |Бях ...
14.08.2007 15:18
{96689}{96830}Бях с един мъж.|Бях влюбена...
{96836}{96926}но можех да го| напусна веднага...
{96929}{97109}и да тръгна с непознатия,|крачещ срещу нас на улицата.
{97208}{97298}Погледни ме|или не ме гледай.
{97301}{97391}Дай ми ръката си|или не ми я давай.
{97432}{97588}Не, не ми давай ръка|и не ме гледай.
{97756}{97840}Мисля, че тази нощ|ще има пълнолуние.
{97885}{97951}Ще е спокойна нощ.
{98050}{98155}Без кръвопролития.
{98158}{98239}Никога не съм си|играла игрички, но все пак...
{98242}{98409}Никога не съм си мислила,|отваряйки очи: "Това сега е сериозно"
{98487}{98580}Най-после ще е сериозно.
{98673}{98751}Вече помъдрях.
{98826}{98925}Само аз ли бях|лекомислена?
{98964}{99057}Може би самото| време е лекомислено?
{99096}{99261}Самотна не съм била никога,|нита сама, нито с някого.
{99267}{99354}Но бих предпочела самотата.
{99360}{99503}Самотата означава|да постигна съгласие със себе си.
{99509}{99683}Сега вече мога да кажа това,|защото тази нощ| най-после съм самотна.
{99689}{99806}Трябва да сложа край|на случайностите.
{99920}{100016}Новолунието носи|нови решения.
{100022}{100166}Не зная, дали това е съдба,|но това е моето решение.
{100169}{100244}Решавай.
{100250}{100364}Сега ние сме времето.
{100370}{100552}Не само целят град, целият|свят участва в нашето решение.
{100558}{100729}Ние двамата сме нещо повече от|двойка. Ние сме въплъщение на нещо.
{100732}{100828}Ние седим|на хорския площад...
{100831}{101002}и целят площад е пълен с хора,|които мечтаят за същото, като нас.
{101008}{101128}Ние предопределяме| играта за всички.
{101134}{101350}Аз съм готова.|Сега ти си на ход.
{101353}{101445}Играта е в твоите ръце.
{101451}{101550}Сега или никога.
{101688}{101889}Аз съм ти нужна.|Ще съм ти необходима.
{101895}{102105}Няма по-велика история от нашата,|историята на един мъж и една жена.
{102111}{102231}Тя ще стане история за великани.
{102234}{102381}Невидима, препредавана.
{102387}{102497}История за новите| прародители.
{102557}{102650}Погледни ме в очите.
{102707}{102836}В тях ще видиш |образа на неизбежното...
{102842}{102962}бъдеще на всеки,|който се намира на площада.
{103055}{103199}Миналата нощ|сънувах непознат.
{103304}{103373}Моят мъж.
{103376}{103471}Само с него мога|да бъда уединена...
{103477}{103537}открита за него...
{103543}{103675}открита изцяло,|само за него...
{103681}{103789}да го приема|целия в себе си...
{103795}{104029}да го обградя с лабиринт|от споделено щастие.
{104032}{104128}Аз знам....
{104131}{104206}Този мъж си ти.
{104994}{105051}Нещо се случи.
{105105}{105297}То все още се случва.|Това ме обвързва.
{105303}{105512}Беше истинска нощ, и истински ден.|И все още е истинско.
{105518}{105698}Кой беше кой? Аз бях в нея,|а тя беше навсякъде около мен.
{105752}{105896}Кой в този свят може да твърди,| че е бил някога с някого заедно.
{105902}{105992}Аз съм заедно.
{105998}{106205}Беше създадено не смъртно дете,|а безсмъртен общ образ.
{106211}{106328}Тази нощ аз|познах изумлението.
{106331}{106483}Тя ме заведе вкъщи|и аз намерих своя дом.
{106588}{106654}Това се случи веднъж.
{106732}{106852}Веднъж, значи завинаги.
{106924}{107068}Образът, който създадохме,|ще е с мен, когато умра.
{107119}{107212}Аз ще живея| вътре в този образ.
{107260}{107463}Удивлението от нас двамата,|възхищението от мъжа и жената...
{107469}{107550}ме превърна в човек.
{107685}{107865}Сега вече знам...
{107868}{107922}това...
{107928}{108117}което не знае|нито един ангел.
цитирай
5. miacarra - .
14.08.2007 16:51
Виж!... Само да наблюдаваш, нищо повече. Да събираш, да се впечатляваш, да съхраняваш... Възможно е, в процеса на снимките нещата да се изяснят..."Go spazieren" - иди се разходи... Всеки ден ходим на плаж... Или да почувстваш, какво значи да си събуеш обувките под масата...
и да разшаваш пръсти, бос, ето така... Такива неща не си купуваш, а ги крадеш...Литургия, за която никой няма нужда да е посветен...
цитирай
6. sowhat - {49861}{50011}Ако имаше поне н...
15.08.2007 09:11
{49861}{50011}Ако имаше поне някой да ми каже:|"Обичам те толкова много сега"
{50044}{50161}Щеше да е прекрасно.
{50161}{50338}Трябва само да повдигна глава и|светът отново ще се открие пред очите ми.
{50338}{50419}и ще запълни сърцето ми.
{50508}{50661}Като малка исках| да живея на остров.
{50703}{50838}Сама жена,|величествена в самотата си.
{50892}{50958}Да, така е.
{51345}{51449}Всичко е толкова пусто,|несъвместимо.
{51449}{51569}Пустота, страх.
{51569}{51677}Страх, страх, страх, страх...
{51677}{51719}Страх.
{51863}{51989}Като малко зверче,|изгубено в гората
{51989}{52079}Коя съм аз?|Вече и сама не зная.
{52079}{52241}Знам само, че не съм вече|артистка. С трапеца е свършено.
{52474}{52579}Не трябва да плача.|Каквото било-било.
{52579}{52729}Не винаги става така,|както ти се иска.
{52729}{52852}Пусто, толкова е пусто...
{54249}{54303}Какво да правя?
{54396}{54524}Не мисли повече.|Само бъди тук.
{54560}{54719}Берлин... тук съм чужденка,|но всичко ми е толкова близко...
{54719}{54866}Тук не можеш да се изгубиш.|Винаги опираш до стена.
цитирай
7. candysays - ~
15.08.2007 11:30
Благодаря ти, sowhat... Прекрасно е.... :)
цитирай
8. sowhat - за нищо кенди
15.08.2007 12:07
удоволствието е изцяло мое :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302779
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031