2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
-ако им говориш, те разцъфват."
"Казанджъ, бяха семейство, склонно да не забравя никога историите на другите, но да си затваря очите за своите."
"когато навърши 17, Ася Казанджъ, беше разбрала, че принадлежи на Истанбул, точно толкова колкото табелите ПЪТЯТ Е В РЕМОНТ и СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА, сложени от общината или мъглата, която в мрачни нощи се спуска над града, за да се разсее с първите лъчи на слънцето, да се отправи наникъде и да се превърне в нищо."
Не знаe кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот.
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името й е Ася и тя е копелето на Истанбул – ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
* * *
Ася Казанджъ живее в настоящето, защото не знае нищо за своето минало. Армануш Чакмакчян пътува към миналото, за да се върне в своето бъдеще. Когато двете млади жени се срещат сред миризмите, хаоса и проклятието на дъжда в Истанбул – пунктираната линия на времето започва да се гъне и разтяга, докато свързва отделните чертички в обща линия. Разпилените зрънца на нара се събират в златна брошка. Рубините в сърцевината й са потъмнели, помръкнали от тъжната й сага.
Животът е съвпадение, макар понякога да ти е нужен джин, за да го проумееш.
знаете ли какво е джин. не тоя с тоника в чашите, но определено оня, духът от бутилката.
този, които се появява, за да изпълни трите ни свещени желания или да ни затрие.
не знам дали Елиф е срещнала своя джини, знам че умее да владее думите и да разказва толкова красиви и тъжни и прегръщащи истории, че дори и малкият принц би поседнал до нея да я послуша.
* * *
„Koпелето на Истанбул“, отпечатан през 2006 г., е седмият роман на Елиф Шафак и вторият, написан на английски. След излизане на книгата срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915 г. Присъдата, която би могла да получи, е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана.
„Романът ми е много критичен към сексистките, ксенофобските, националистическите настроения в турското общество – казва тя през 2005 г. в интервю за в. „Капитал“. – Обаче, когато започна да пиша, изпитвам силата на писането, която не ми позволява да се страхувам. Не мисля как ще бъда приета, какво ще се случи и т.н. Единственото, което си мисля, е за разказа.“
„Koпелето на Истанбул“ е втората книга на Елиф Шафак, която „Егмонт България“ издава на български език след „Любов“ през 2010.
Благодаря ти!
реших, че някак си не е честно, стойностни книги да бъдат затрупвани от всичката бълвоч на пазарите. ))
Привет, Ем!
Ха ха - виж ми късмета:
"По-добре човек да буди завист, отколкото да я изпитва"
Хубаво, а:)))
а теб те прегръщам в движение )))
просто минавам...
А колкото до Елиф Шафак, ще прочета книгите й! Стойностни са ...Заслужават си!
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано