Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2010 11:15 - keep walking 3
Автор: sowhat Категория: Изкуство   
Прочетен: 2795 Коментари: 11 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сигурно тогава си беше отишла и вярата ми.

Някак си бях успяла да се оперирам от нея и да повдигам въпросително вежди или да да пускам крива усмивка.

Май се нарича мнителност.

И станах най-мнителното копеле на света.

Добър?

Кой е добър?

Глупости, няма такова нещо.

Хората по презумпция са лъжци! Поне до доказване на противното.

Вдигах тухла по тухла  стените си и градях собствен свят, в който можеше да влезе единствено семейството ми.

Тогава за първи път се огледах в себе си и се определих като боец.

Не воин, а боец.

Понеже чуждите територии не ме интересуваха. Интересуваше ме само моята собствена, която се стремях да опазя.

Тогава нямаше, кой да ми обясни, че може да се опази само територия, която иска да бъде опазена. Нито че няма мое или твое. Че човек не притежава нищо друго на този свят , освен себе си и то ако се е познал.

Някой хора цял живот си живеят просто така, без дори да знаят кои са. още по-малко пък и да разберат кои са.

Но аз си мислех че знам и ето че бях боец.

И докато пазех вътрешният си свят от външният, не проумявах как празнотата ме превземаше постепенно отвътре.

Но усещах присъствието й. И дискомфорът, който ми причиняваше.

Не знам кога и как дойде решението ми да я запълня.

Не с хора.

Не и с предмети.

Запълвах я с работа, знания и умения.

Трупах с упоритостта на вещоман познание и опит, който един ден би могъл да ми бъде полезен.

Изграждах си разни хипотези, зад които мнението ми звучеше и внушително и респектиращо, и авторитетно.

Докато не дойдоха думите.

Да си призная изобщо не ми бяха нужни. Толкова години се справях чудесно и без тях, че гледах на тях като на пуберско забавление.

Потребността да ги излея и запиша беше натикана в същата оная черна дупка, за която не  желаех и да мисля.

До денят в който започнаха да се усукват около гръкляна ми и да ме душат.

Тогава започнах да ги повръщам.

Вадех ги от себе се като сисиреци            като тромби от които зависеше животът ми.

Звучи грозно нали?

Но е истина.

Не помня от кога бях спряла да сънувам. Още една дупка. Може би в началото ми липсваха сънищата. Но не помня. Сякаш се бях примирила, че със събуждането си затварям оня врата, която води към светът им. Никога не се опитах да я потърся.

Е, това не ми се размина просто така.

Нощем когато си лягах в очакване на съня, започваха да валят думи.

Първо бяха думи, после лица, образи , картини , места

И думи, думи които влизаха през клепачите ми, през устата и носа ми , думи , които се настаняваха удобно в мен, попиваха в мен, разкъсваха ме , нахлуваха, човъркаха ме , засядаха в мозъка ми и безапелационно ме превземаха.

Така заспивах.

А на сутринта ги повръщах. Отново и отново.

Вече не се привързвах.



Тагове:   keep,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. xxxx - ъъъъъ чакай, че започна да ми се гади малко от изразните ти средства хъхъхъ Бъзикам..
15.06.2010 11:43
.. се бре боякиньо-княгиньо, ама за гаденото ъъъ верно ти казва по едно време бях направо на БЛЯ (чай чи съ омазах да съ забърша)

пп:обикновено ако ни мъ грабне не го дочитам, амъ нали съ прайш на интересна, уф де, исках да кажа нал` си ми по интереса на феса, та риших да тъ доизчита и да съ излигавя ей тук при теб по лимките на деня..
Sowhat, so faking what, пожелавам ти го, него, привързването.. мамка му, дори и да боли си струва.. усещането е като адреналин хъхъ пълнеж е..
цитирай
2. miaa - Благодаря ти, за искреността Соу! ...
15.06.2010 12:09
Благодаря ти, за искреността Соу! Има тези моменти, но те са временни..ПРомяна изпълва всяка клетка и диша ..Времето е най- добрият лечител..А движението го променя напред и нагоре!
цитирай
3. sowhat - здрасти съни
15.06.2010 14:48
това е просто една малка част от цялостна история, не мисля че някой тук би имал нужда от утеха )))
но благодаря и да. хубав да е и твоят ден ))
цитирай
4. sowhat - мия
15.06.2010 14:49
дори когато пишеш една история, чисто в творчески план е хубаво нещо да си искрен. най малкото това е най-прекият път до читателя.
прегръдки ))
цитирай
5. sowhat -
15.06.2010 14:56
удоволствие си ми ))
цитирай
6. darknesd - Красиво, познато и толкова истинско....
16.06.2010 00:38
Искрено се надявам да успяваш да запълваш празнотата, по какъвто и да е начин...
Иначе благодаря за споделянето, толкова е....топло...

Усмивки,
цитирай
7. sowhat - благодаря ти от сърце
16.06.2010 14:06
усмихвам се, усмихвай се )))
цитирай
8. kosara2008 - !!! обичам твоите валящодъждовни, преди сън и след това...думчки:)/след корекция/и от твоя вътрешен Свят...!!!
16.06.2010 14:29
"Тогава нямаше, кой да ми обясни, че може да се опази само територия, която иска да бъде опазена. Нито че няма мое или твое. Че човек не притежава нищо друго на този свят , освен себе си и то ако се е познал" !!!

и
когато това себепознание е достатъчно, за да кажеш - да, това съм аз и в другите...
цитирай
9. sowhat - думички
16.06.2010 14:31
най голямото нищо, което имам

имам ли избор, освен и аз да ги заобичам ...
цитирай
10. kosara2008 - :)))- мисля, че нямаш...избор за необичане, мдддааааа....
16.06.2010 16:06
нищо/нещо,ден/нощ,/има/няма, сега/преди,...толкова е хубаво с твоите "нищо"думички, които
камбанарят всеки... да се съзре...

кръговрат, парченца от пъзел,зависимостни и не съвсем ...преди него и след ...................
горещуцун,отдалеееееч/отблизкосърдечну
цитирай
11. sowhat - така е
16.06.2010 16:20
миличката ми , точно е
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302555
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031