Светът от висотата на кокилите или има ли достатачно висота?

Да не поглеждаш надолу вероятно е основно правило за сомнабулите. Днес ще ви разкажа историята на един млад мъж, който след смъртта на баща си почва да се разхожда по покривите и така една нощ, пред отворената капандура пада в леглото на младата Елвира.

Този филм няма да ви провокира да си задавате въпроси, той може да ви даде само отговори. Дали има любов?

Има.

Любовта е димът и парченца пепел от изгорели любовни писма , но не поглеждай надолу е филм за секса и за местата, където той може да ви отведе- върху покрива, на кокили , зад облаците , по непознати улици и места.

Действието се развива на гробището, странна енигматика в цъфтежа на любовта зараждаща се на мястото , където завършва всичко.

Има голота, която е изключително естетическа ( това е за моралистите : )

Заслужава да се гледа - от всички изтънчени познавачи на фиността на телата и общуването по един различен начин... от различен мироглед, широта и позиция...
един по различен начин на общуване, един поглед от високото.

Не поглеждай надолу...

Когато човек стигне определени висоти и върхове, погледът надолу е излишен.

Погледът е по скоро навътре, в едно огледало , което се появява в определен момент , в опреден човек и вглъбяването е неизбежно, а от там и полетът към неизвестни висоти.

Филмът би могъл да се гледа в две посоки – в чисто физически аспект , и като невероятен полет, кръстосване и свързване на аури и енергии, въпрос на гледна точка е кое от двете ще изберете.

Освен прекрасното усещане две реплики си запазих от филма :

-          не аз заминавам, ти оставаш

и

-          животът мирише на лайна, а смъртта е с мирис на цветя

http://zamunda.net/details.php?id=173661&hit=1

просто не поглеждайте надолу, винаги срещу вас, някъде има едно огледало