2 част
Гневът и се изпаряваше с вдишванията и издишванията на цигареният дим.
Интуитивно извадих ключовете за москвича
 -Ето я колата рекох!
 -Знаеш ли, има дни в които живея като автомат, усещам как всичко, което върша е автоматизирано-няма мисъл ,няма нищо...празна съм.

 Погледнах нелепата му  реликва  от соцвремената и се сдържах да не се изхиля отново.

 - На мен ли говориш ... - усмихнах се мрачно аз
 -Сигурен ли си ,че искаш да отидем с твоята кола?
 - Имаш ли по-добра идея ...?
 -По принцип си водя монолози , така че ако искаш пропусни казаното до сега покрай ушите си.
 -Има два варианта -моята кола или такси.Кой от двата предпочиташ?
 -Всъщност понеже днес съм достатъчно скапана ще те черпя едно питие-ако искаш.

 Въпросът с онова дето се наричаше мъжко достойнство се реши от само себе си - просто ме прегази като с парен локомотив.
 - Къде е колата ти?
 -На следващата пресечка , на паркинга.Стана сложно с колите напоследък, не ми се иска да ми я откраднат.
 Тя видя проблясъка на гневен поглед под стъклата на очилата му, но пък реши да се прави на ударена. Много важно ,че нарани егото му ...Мъже!
 Мислено прецених, че вече така и така съм в просото, поне праволинейността си да запазя
 -Давай! - рекох
 -Добре.
Стигнаха до паркинга,тя пренебрежително кимна на момчето от охраната   и извади ключовете на колата си.
 -Идвай.
Спря до сребристо БМВ и изключи алармата.
 -Влизай!- Отвори вратата.
Леко стъписан от достолепната гледка - сребристосиво БМВ - заприсъпях сякаш по жарава.
 -Е? Ще влезеш ли или ще стоиш тук като истукан, чиновнико?
 Отворих вратата и бавно седнах ... имах чувството че седнах на дъска с гвоздеи
 Не бях затворил вратата, когато звярът под капака измърка, а пронизителният звук на търкащи гуми ме залепи за облегалката на автомобила.
 "Тая е по-луда и от мене помислих си!"
 -Завъртях ключа на стартера и с мръсна газ изфучах от паркинга.Искаше ми се да премажа краката на наглото копеле от охраната,
 което се хилеше предизвикателно и ме гледаше умно.
 -Сложи си колана!Не искам куките да ме спират заради шибания колан!
 - Къде по-дяволите отиваме ...... и кой дявол ти е дал книжка ...... всъщност имаш ли изобщо такава. Не че ми пука в кое дърво ще спрем
 -Мда.-каза тя и рязко наби спирачките.
 -Виж кво пич,не ми философствай.Или стой мирно или слизай.-тя се протегна гневно през него и му отвори вратата.
 -Решавай бързо!
 -Чао! - може би в друго време на друга планета
 -Както кажеш.-и тя сви рамене.
 Отворих вратата и потънах в тълпата пред площада на който спря. Потънах в мълчание.

...защо ли понякога, вътрешното усещане изпреварва събитията ?!...
;)))