Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
20.07.2008 09:34 -
хлъзгав чаромат
1-ва част
Тъкмо довършвах долнопробното си уиски в офиса в компанията на колегите.
Shut Down-това се изписваше на примитивният й двуизмерен екран, а тя изпи поредната си доза болкоуспокоително с кафе.
Реших, че ще прибера и последните авоари на жена си за да платя последната вноска за климатика.
Тя мислеше с отегчение за настъпващата вечер и за това ,какво точно иска да й се случи.
Денят се губеше някъде между пролетното ухание на застиналият смог на града и целувките на ваканционните недъзи в очите на младите парчета женска плът беше тихо-но не толкова…
В такива дни й се искаше да къса със зъби шиите на нещастниците , които се изпречваха пред погледа й. Затова реши че трябва да направи шопинг терапия, ако не за друго-поне за да скъса нервите на продавачките по магазините. Мразеше пролетта и свързаните с нея извинения: пролетната умора,лятното часово време .
Куп глупости ,които неудачниците в офиса използваха като оправдание ,на собствената им некадърност…
сякаш въздухът знаеше това което мнозина сънуваха.
знаех че тоя скапан Еврофутбол няма да излезе и бях претръпнал от загубените 270 лв.
- Поне жената ме обича все още!!! - казах сякаш за да уверя себе си
тръгнах си, но нещо глождеше изчерпания ми мозък.сякаш не знаех, че нищо не съм свършил през деня
Още след излизането от офиса я обзе трепетна възбуда, знаеше ,че трябва да си изкара лошото настроение върху някого- самата мисъл за това й действаше тонизиращо.
Излязох от банката, загледах се - мамка му заради тия къси поли ще окьоравея
за кой ли път носих празната си служебна чанта - навик ... или просто келешлък.
тръгнах към службата на жена ми.
Докато зяпаше лъскавите витрини и продавачките чиито сенки се плъзгаха зад тях и си избираше жертва ,достойна да изсипе яростта си внезапно се блъсна в някакъв тип,който изглеждаше като дребен чиновник.
В момента в който излязох от пресечната и завих на дясно за се включа в тълпата на централната градска алея, Слънцето блесна в мазните стъкла на очилата ми като шамар и напълни живописната гледка с различни нюанси на кърваво червената част от спектъра на светлината.
Едва не паднах по гръб,образите плуваха в съзнанието ми …
Вбесена от настъпените носове на обувките си и факта че едва не се просна на тротоара тя се замисли само за секунда,какво точно иска да му причини.
Загубил мярка за времето се потопих в мъглявина от стенания и чувство за безсилие.
-Нещастник!-почти изплю през зъби.Имаш нужда от по -силни очила.
-Да не си астигматик?
- Съжалявам!! - прошепнах - Между другото познахте!
-И сега какво?
Нещастник - почти уби и малкото скрупули в мен. Все пак сдържах - защо ли не знам - нервите си
-Трябва да ти се извиня ,че поставих крака си под обувката Ви?
- Чаша кафе госпожо или госпожице!?-това беше доста злобничка ирония
- Госпожо- почти изсъска тя.
-Е???- за кафето
Защо не?-мина през мозъка й-ето обекта върху когото ще излея и умората ,и гнева и всичкото натрупано раздразнение.
Добре. -полупредупредително каза тя.
Погледът ми се спря върху устните й. Беше прехапала леко долната,
горната леко потрепваше от нервно напрежение или от злоба, има ли значение всъщност-вече бяхме в играта.
Обърнахме се мълчаливо и се запътихме към неизвестното,сякаш винаги сме знаели, че ни очакват там.
не знаеше защо го прави.всъщност беше нелепо.замисли се за миг дали да се изхили,ала само прехапа устната си
Вървяхме почти в унес ... мислено и мълчаливо
странно да тогава прозря как се чувства -странно май беше най точната дума която достигаше до мисловният и център.
Не знам как, но чувах единствено нейните стъпки ...
Тя вървеше механически а шумът от токчетата й се забиваше като пирони в мозъка й.
сякаш се движехме в някаква стара готическа мелодия
ня ма да мис ля сега-като мантра си шепнеше тя.
ня ма да мис ля.ня ма да мис ля
същност все някак си трябваше да извади ежедневният стрес от себе си.-дали с шопинг терапия или кафе с непознатия -всичко ,което беше различно от ежедневието й сега и се струваше приемливо.
-Кой номер обувки носите? - това определено беше тъп въпрос, но все пак беше начало.
- Ха ха ха -този път тя не се сдържа и се изхили.
Защо искаш да ми купиш нови обувки ли?-попита го тя
- Не, искам да сметна в какъв радиус около теб не трябва да стъпвам!!! - отговорът не беше блестящ, но мозъкът ми беше като сварен
- От кога мразиш очилатите мъже?
-Не ги мразя. -тя пак се изсмя.
- Самата аз съм астигматичка.Главоболието ми е мил спомен от това че никога не мога да преценявам разстоянията,когато не нося очила.
- А какво мразиш, дявол те взел?
- Имаш ли цигара?
-Пушиш ли?
- Не .. по принцип! Сега - да.
-Естествено ,че имам.Като че ли мога да издържа всички тези гадни безкрайни дни в офиса ако не пушех.
Освен това всеки трябва да има пороци,някакви.-каза заядливо тя.
-Искаш ли цигара?
- Да ако обичаш!
-Ето огънче! - загледах се в запалката, която се взе незнайно от кой мой джоб.
Тя автоматично бръкна в разхвърляната си чанта и извади цигарите.
-Всъщност, днес имах безнадеждно отчайващ ден
-Заповядай.Добре че имаш запалка,аз обикновено търся моята по 15 минути.
-Не си единственият-отговори тя -и налапа крайчеца на цигарата си.- Дай ми огънче.
Докато подавах огънче се загледах как устните и оставиха отпечатъка си върху тънкия филтър на цигарата.
-Отегчението в очите ти изразно средство ли е или начин на живот.
-Ясно ми е, че едва ли съм уникат, но вече може да свалиш маската
на бездушен ангел и да откровеничиш известно време пред ... мен!
- Съпруг ... шеф ... любовник ... Кой беше?
Тя вървеше до него безизразна все едно думите му не стигаха до нея.
Размахваше нелепата си цигара сякаш казваше -да не ми пука.наистина не ми пука.
-Писнало ми е.-последната му фраза достигна до замъгленият й от болкоуспокояващите мозък. От съпруг ,в чийто навик си се превърнала, от любовник, който плаче на рамото ти и от шеф, който смята че си придатък на фирмата му е нямаш право на личен живот.
- Простичко е -уморено каза тя.
- Почти ...
Тъкмо довършвах долнопробното си уиски в офиса в компанията на колегите.
Shut Down-това се изписваше на примитивният й двуизмерен екран, а тя изпи поредната си доза болкоуспокоително с кафе.
Реших, че ще прибера и последните авоари на жена си за да платя последната вноска за климатика.
Тя мислеше с отегчение за настъпващата вечер и за това ,какво точно иска да й се случи.
Денят се губеше някъде между пролетното ухание на застиналият смог на града и целувките на ваканционните недъзи в очите на младите парчета женска плът беше тихо-но не толкова…
В такива дни й се искаше да къса със зъби шиите на нещастниците , които се изпречваха пред погледа й. Затова реши че трябва да направи шопинг терапия, ако не за друго-поне за да скъса нервите на продавачките по магазините. Мразеше пролетта и свързаните с нея извинения: пролетната умора,лятното часово време .
Куп глупости ,които неудачниците в офиса използваха като оправдание ,на собствената им некадърност…
сякаш въздухът знаеше това което мнозина сънуваха.
знаех че тоя скапан Еврофутбол няма да излезе и бях претръпнал от загубените 270 лв.
- Поне жената ме обича все още!!! - казах сякаш за да уверя себе си
тръгнах си, но нещо глождеше изчерпания ми мозък.сякаш не знаех, че нищо не съм свършил през деня
Още след излизането от офиса я обзе трепетна възбуда, знаеше ,че трябва да си изкара лошото настроение върху някого- самата мисъл за това й действаше тонизиращо.
Излязох от банката, загледах се - мамка му заради тия къси поли ще окьоравея
за кой ли път носих празната си служебна чанта - навик ... или просто келешлък.
тръгнах към службата на жена ми.
Докато зяпаше лъскавите витрини и продавачките чиито сенки се плъзгаха зад тях и си избираше жертва ,достойна да изсипе яростта си внезапно се блъсна в някакъв тип,който изглеждаше като дребен чиновник.
В момента в който излязох от пресечната и завих на дясно за се включа в тълпата на централната градска алея, Слънцето блесна в мазните стъкла на очилата ми като шамар и напълни живописната гледка с различни нюанси на кърваво червената част от спектъра на светлината.
Едва не паднах по гръб,образите плуваха в съзнанието ми …
Вбесена от настъпените носове на обувките си и факта че едва не се просна на тротоара тя се замисли само за секунда,какво точно иска да му причини.
Загубил мярка за времето се потопих в мъглявина от стенания и чувство за безсилие.
-Нещастник!-почти изплю през зъби.Имаш нужда от по -силни очила.
-Да не си астигматик?
- Съжалявам!! - прошепнах - Между другото познахте!
-И сега какво?
Нещастник - почти уби и малкото скрупули в мен. Все пак сдържах - защо ли не знам - нервите си
-Трябва да ти се извиня ,че поставих крака си под обувката Ви?
- Чаша кафе госпожо или госпожице!?-това беше доста злобничка ирония
- Госпожо- почти изсъска тя.
-Е???- за кафето
Защо не?-мина през мозъка й-ето обекта върху когото ще излея и умората ,и гнева и всичкото натрупано раздразнение.
Добре. -полупредупредително каза тя.
Погледът ми се спря върху устните й. Беше прехапала леко долната,
горната леко потрепваше от нервно напрежение или от злоба, има ли значение всъщност-вече бяхме в играта.
Обърнахме се мълчаливо и се запътихме към неизвестното,сякаш винаги сме знаели, че ни очакват там.
не знаеше защо го прави.всъщност беше нелепо.замисли се за миг дали да се изхили,ала само прехапа устната си
Вървяхме почти в унес ... мислено и мълчаливо
странно да тогава прозря как се чувства -странно май беше най точната дума която достигаше до мисловният и център.
Не знам как, но чувах единствено нейните стъпки ...
Тя вървеше механически а шумът от токчетата й се забиваше като пирони в мозъка й.
сякаш се движехме в някаква стара готическа мелодия
ня ма да мис ля сега-като мантра си шепнеше тя.
ня ма да мис ля.ня ма да мис ля
същност все някак си трябваше да извади ежедневният стрес от себе си.-дали с шопинг терапия или кафе с непознатия -всичко ,което беше различно от ежедневието й сега и се струваше приемливо.
-Кой номер обувки носите? - това определено беше тъп въпрос, но все пак беше начало.
- Ха ха ха -този път тя не се сдържа и се изхили.
Защо искаш да ми купиш нови обувки ли?-попита го тя
- Не, искам да сметна в какъв радиус около теб не трябва да стъпвам!!! - отговорът не беше блестящ, но мозъкът ми беше като сварен
- От кога мразиш очилатите мъже?
-Не ги мразя. -тя пак се изсмя.
- Самата аз съм астигматичка.Главоболието ми е мил спомен от това че никога не мога да преценявам разстоянията,когато не нося очила.
- А какво мразиш, дявол те взел?
- Имаш ли цигара?
-Пушиш ли?
- Не .. по принцип! Сега - да.
-Естествено ,че имам.Като че ли мога да издържа всички тези гадни безкрайни дни в офиса ако не пушех.
Освен това всеки трябва да има пороци,някакви.-каза заядливо тя.
-Искаш ли цигара?
- Да ако обичаш!
-Ето огънче! - загледах се в запалката, която се взе незнайно от кой мой джоб.
Тя автоматично бръкна в разхвърляната си чанта и извади цигарите.
-Всъщност, днес имах безнадеждно отчайващ ден
-Заповядай.Добре че имаш запалка,аз обикновено търся моята по 15 минути.
-Не си единственият-отговори тя -и налапа крайчеца на цигарата си.- Дай ми огънче.
Докато подавах огънче се загледах как устните и оставиха отпечатъка си върху тънкия филтър на цигарата.
-Отегчението в очите ти изразно средство ли е или начин на живот.
-Ясно ми е, че едва ли съм уникат, но вече може да свалиш маската
на бездушен ангел и да откровеничиш известно време пред ... мен!
- Съпруг ... шеф ... любовник ... Кой беше?
Тя вървеше до него безизразна все едно думите му не стигаха до нея.
Размахваше нелепата си цигара сякаш казваше -да не ми пука.наистина не ми пука.
-Писнало ми е.-последната му фраза достигна до замъгленият й от болкоуспокояващите мозък. От съпруг ,в чийто навик си се превърнала, от любовник, който плаче на рамото ти и от шеф, който смята че си придатък на фирмата му е нямаш право на личен живот.
- Простичко е -уморено каза тя.
- Почти ...
Соу...въобще не съм изненадан от прозата ти. Страхотна е... и буди очакване до самия й край! Макар да си призная, очаквах да свършат в кревата хаххаха ...но ще чакам продължението ;)))))
цитирайхубаво е.
добро утро.
:))
цитирайдобро утро.
:))
Прозата на твоята проза ми хареса !
цитирайс нетърпение!
Хубав ден, Соу и прегръдки:))
цитирайХубав ден, Соу и прегръдки:))
Почти винаги...задължително...всичко е толкова....простичко.....и .....лесно всъщност...Като гениалните идеи.....може би защото го носиш в себе си....Кажи ми Соу,боли ли понякога от това...да си толкова блестящо гениална?Защото ти си!!Най-невероятната жена,която и след раждането си продължава да е гений..:)Прегръдки Соу!!!ХХХ :)
цитирайня ма да мис ля се га
някоядругавечеркогатзатракаттокчетатанаслънцетопопаважа
мисю
цитирайнякоядругавечеркогатзатракаттокчетатанаслънцетопопаважа
мисю
Можеш да си представиш колко се радвам!
Не съм забравил един разговор преди години.
Твоят поет, дивият, с многото характери е и в прозата ти. И приятно е да те чете човек. Преживяване е!!!!!
цитирайНе съм забравил един разговор преди години.
Твоят поет, дивият, с многото характери е и в прозата ти. И приятно е да те чете човек. Преживяване е!!!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано