Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2008 09:34 - хлъзгав чаромат
Автор: sowhat Категория: Изкуство   
Прочетен: 2620 Коментари: 7 Гласове:
0



 1-ва част
Тъкмо довършвах долнопробното си уиски в офиса в компанията на колегите.
Shut Down-това се изписваше на примитивният й двуизмерен екран,  а тя изпи поредната си доза болкоуспокоително с кафе.
Реших, че ще прибера и последните авоари на жена си за да платя последната вноска за климатика.
Тя мислеше с отегчение за настъпващата вечер и за това ,какво точно иска да й се случи.
Денят се губеше някъде между пролетното ухание на застиналият смог на града и целувките на ваканционните недъзи в очите на младите парчета женска плът беше тихо-но не толкова…
 В такива дни й се искаше да къса със зъби шиите на нещастниците , които се изпречваха пред погледа й. Затова реши че трябва да направи шопинг терапия, ако не за друго-поне за да скъса нервите на продавачките по магазините. Мразеше пролетта и свързаните с нея извинения: пролетната умора,лятното часово време .
Куп глупости ,които неудачниците в офиса използваха като оправдание ,на собствената им некадърност…
сякаш въздухът знаеше това което мнозина сънуваха.
знаех че тоя скапан Еврофутбол няма да излезе и бях претръпнал от загубените 270 лв.
 - Поне жената ме обича все още!!! - казах сякаш за да уверя себе си
тръгнах си, но нещо глождеше изчерпания ми мозък.сякаш не знаех, че нищо не съм свършил през деня
 Още след излизането от офиса я обзе трепетна възбуда, знаеше ,че трябва да си изкара лошото настроение върху някого- самата мисъл за това й действаше тонизиращо.
Излязох от банката, загледах се  - мамка му заради тия къси поли ще окьоравея
 за кой ли път носих празната си служебна чанта - навик ... или просто келешлък.
тръгнах към службата на жена ми.
Докато зяпаше лъскавите витрини и продавачките чиито сенки се плъзгаха зад тях и си избираше жертва ,достойна да изсипе яростта си внезапно се блъсна в някакъв тип,който изглеждаше като дребен чиновник.
В момента в който излязох от пресечната и завих на дясно за се включа в тълпата на централната градска алея, Слънцето блесна в мазните стъкла на очилата ми като шамар и напълни живописната гледка с различни нюанси на кърваво червената част от спектъра на  светлината.
 Едва не паднах по гръб,образите плуваха в съзнанието ми …
 Вбесена от настъпените носове на обувките си и факта че едва не се просна на тротоара тя се замисли само за секунда,какво точно иска да му причини.
 Загубил мярка за времето се потопих в мъглявина от стенания и чувство за безсилие.
 -Нещастник!-почти изплю през зъби.Имаш нужда от по -силни очила.
 -Да не си астигматик?
- Съжалявам!! - прошепнах - Между другото познахте!
-И сега какво?
Нещастник - почти уби и малкото скрупули в мен. Все пак сдържах - защо ли не знам - нервите си
-Трябва да ти се извиня ,че поставих крака си под обувката Ви?
 - Чаша кафе госпожо или госпожице!?-това беше доста злобничка ирония
- Госпожо- почти изсъска тя.
-Е???- за кафето
Защо не?-мина през мозъка й-ето обекта върху когото ще излея и умората ,и гнева и всичкото натрупано раздразнение.
Добре. -полупредупредително каза тя.

Погледът ми се спря върху устните й. Беше прехапала леко долната,
горната леко потрепваше от нервно напрежение или от злоба, има ли значение всъщност-вече бяхме в играта.
Обърнахме се мълчаливо и се запътихме към неизвестното,сякаш винаги сме знаели, че ни очакват там.
не знаеше защо го прави.всъщност беше нелепо.замисли се за миг дали да се изхили,ала само прехапа устната си
Вървяхме почти в унес ... мислено и мълчаливо
странно да тогава прозря как се чувства -странно май беше най точната дума която достигаше до мисловният и център.
Не знам как, но  чувах единствено нейните стъпки ...
Тя  вървеше механически а шумът от токчетата й се забиваше като пирони в мозъка й.
 сякаш се движехме в някаква стара готическа мелодия
ня ма да мис ля сега-като мантра си шепнеше тя.
ня ма да мис ля.ня ма да мис ля
същност все някак си трябваше да извади ежедневният стрес от себе си.-дали с шопинг терапия или кафе с непознатия -всичко ,което беше различно от ежедневието й сега и се струваше приемливо.
-Кой номер обувки носите? - това определено беше тъп въпрос, но все пак беше начало.
- Ха ха ха -този път тя не се сдържа и се изхили.
Защо искаш да ми купиш нови обувки ли?-попита го тя
 - Не, искам да сметна в какъв радиус около теб не трябва да стъпвам!!! - отговорът не беше блестящ, но мозъкът ми беше като сварен
 - От кога мразиш очилатите мъже?
 -Не ги мразя. -тя пак се изсмя.
 - Самата аз съм астигматичка.Главоболието ми е мил спомен от това че никога не мога да преценявам разстоянията,когато не нося очила.
 - А какво мразиш, дявол те взел?
 - Имаш ли цигара?
 -Пушиш ли?
 - Не .. по принцип! Сега - да.
 -Естествено ,че имам.Като че ли мога да издържа всички тези гадни безкрайни дни в офиса ако не пушех.
 Освен това всеки трябва да има пороци,някакви.-каза заядливо тя.
 -Искаш ли цигара?
 - Да ако обичаш!
 -Ето огънче! - загледах се в запалката, която се взе незнайно от кой мой джоб.
Тя автоматично бръкна в разхвърляната си чанта и извади цигарите.
-Всъщност, днес имах безнадеждно отчайващ ден
 -Заповядай.Добре че имаш запалка,аз обикновено търся моята по 15 минути.
 -Не си единственият-отговори тя -и налапа крайчеца на цигарата си.- Дай ми огънче.
 Докато подавах огънче се загледах как устните и оставиха отпечатъка си върху тънкия филтър на цигарата.
 -Отегчението в очите ти изразно средство ли е или начин на живот.
-Ясно ми е, че едва ли съм уникат, но вече може да свалиш маската
  на бездушен ангел и да откровеничиш известно време пред ... мен!
- Съпруг ... шеф ... любовник ... Кой беше?
 Тя вървеше до него безизразна все едно думите му не стигаха до нея.
 Размахваше нелепата си цигара сякаш казваше -да не ми пука.наистина не ми пука.
 -Писнало ми е.-последната му фраза достигна до замъгленият й от болкоуспокояващите мозък.  От съпруг ,в чийто навик си се превърнала, от любовник, който плаче на рамото ти и от шеф, който смята че си придатък на фирмата му е нямаш право на личен живот.
 - Простичко е -уморено каза тя.
 - Почти ...


Тагове:   чаромат,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blueneo - ;)
20.07.2008 09:46
Соу...въобще не съм изненадан от прозата ти. Страхотна е... и буди очакване до самия й край! Макар да си призная, очаквах да свършат в кревата хаххаха ...но ще чакам продължението ;)))))
цитирай
2. ianchefff - простичко е.
20.07.2008 10:18
хубаво е.
добро утро.
:))
цитирай
3. rotazia - Прозата на твоята проза ми хареса !
20.07.2008 10:36
Прозата на твоята проза ми хареса !
цитирай
4. libertybell - Очаквам втора част
20.07.2008 14:10
с нетърпение!
Хубав ден, Соу и прегръдки:))
цитирай
5. kassandra - Почти винаги. . . задължително. . . ...
20.07.2008 15:22
Почти винаги...задължително...всичко е толкова....простичко.....и .....лесно всъщност...Като гениалните идеи.....може би защото го носиш в себе си....Кажи ми Соу,боли ли понякога от това...да си толкова блестящо гениална?Защото ти си!!Най-невероятната жена,която и след раждането си продължава да е гений..:)Прегръдки Соу!!!ХХХ :)
цитирай
6. dressy - скарлет
20.07.2008 18:15
ня ма да мис ля се га
някоядругавечеркогатзатракаттокчетатанаслънцетопопаважа
мисю
цитирай
7. cefulesteven - Можеш да си представиш колко се р...
22.07.2008 21:12
Можеш да си представиш колко се радвам!
Не съм забравил един разговор преди години.
Твоят поет, дивият, с многото характери е и в прозата ти. И приятно е да те чете човек. Преживяване е!!!!!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4139623
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63675
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930