Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2008 09:30 - чупливи неща
Автор: sowhat Категория: Изкуство   
Прочетен: 8203 Коментари: 36 Гласове:
0



Обичам предмети от стъкло. Или  порцелан . Изящната им съвършенност ме обърква. чупливост и крехкост в меки ръбове. В скритата сила на гладкото. Режещо – като крясъкът на майка ми – внимавай сервиза ми .

И топлата струйка кръв по пръстите ми в безупречно правилен разрез. Капките се разбиват на пода очертавайки чудовищните лица на болката, която ей сега ще прелее през дланта.

Тя мълчи.

Протяга пипалата си едва след като лепкавият път на кръвта е отпушен . Сграбчва нервните окончания, а те застиват във беззвучен вик.

Невроните регистрират момента. Записват го.

Години наред пръстите ми изтръпват докосвайки стъкло. Пазя се .

 

Времето. Времето има собствена крехкост. Миговете могат също да са чупливи в скритата си безценност. Има и още нещо. Неуловими са. Ако не ги регистрираш изтичат като топлата лепкава вадичка кръв в стиснатата длан на времето. После по душата ти остават правилни белези.малки разрези на миналото, в които болката е зараснала неправилно, но за сметка на това завинаги.

 

Безчувственост. Ако приемеш болката и я направиш част от дишането си, движението и денят си, тя  става твой съюзник. В очите ти се настанява хладнокръвие. Онази топлата отдавна се е оттекла към крайниците. Понякога се нараняваш сам и гледаш отново късият й път в струйките . Всъщност друг няма как да те нарани. Вътре сте само ти  и болката, здраво прегърнати толкова здраво, че сте част един от друг. Понякога пръстите ти изтръпват. Записаните моменти. После безчувствеността те изпълва отново, като захвърлен празен съд на дъното на морето.

 

Дъжд. И в слънчеви  и в облачни дни, в сърцето винаги вали. Никой не вижда сълзите, които криволичат по причудливите сънища на душата. Състояние на дъжд, през което скулите изсъхват и добиват все по отчетливи очертания. Усмивката, която рисуваш по съмване е същата, която прибираш вечер в лявото чекмедже на банята, като чадър, които не искаш да загубиш. в този момент тялото ти се разтваря в настойчивата безплътност на локва. А дъждът не спира да вали мислено.

 

Любов. Можеш да и дадеш лице и име само ако си познал. Иначе е само понятие.

Любовта е нежното мъничко пролетно цвете цъфнало над снега.

Можеш да го откъснеш и да държиш два часа красотата му в дланта си . Можеш да си направиш снимка с него . Можеш дори да го хербаризираш за часовете на дъжд;

Можеш да разтвориш раните си и да пуснеш кръвта си да тече топейки снега, докато то се храни с болката ти.

 

Правилно. Правилата са създадени за да се запази реда. Дори в привидният безпорядък има правила. Вероятно тези на хаоса. Теории. Теоретическата неуязвимост обаче се превръща в практическа безпомощност. Тогава разбираш колко са безпомощни знанията. В плаващите пясъци няма указания за спасение. В правилата за оцеляване важи само един закон. Този на джунглата. Натрупаната мъдрост се превръща в товар от скрита добре печал.стреляй пръв. Първо правило е изненадата.

 

Секс. С предназначение за продължаване на поколението и превърнал се в необходимост. Не само от плътска гледна точка.Между гладът на мозъка и глада на душата идва мястото на и гладното тяло. Необходимостта от достатъчно ендорфини даващи състояние на нирвана. Може би единственият момент, в който болката се отдръпва в периферията на подсъзнанието.

Книгите, музиката, изкуството са в състояние да задоволят гладният мозък. Човешката топлина и споделянето да запълнят пукнатините в душата. Актът да дадеш. Да дадеш себе си, страховете си, топлината си и доверието си. Да изпълниш другият с надежда, че това е липсващата ти половинка -  да се отдадеш, да прелееш в крехкостта на усещанията без да мислиш за острите ръбове в гладкостта на интимното докосване.

Сексът е готовността да се счупиш. Да се разбиеш на хиляди парчета. Да пуснеш дъжда в себе си .Да съблечеш ризата си . Да имаш мига, докато заключваш във себе си крехкостта на другият, чуплива до безпомощност.

И да я запазиш. На всяка цена.


Сърце. По правило мускул. Никой не те подготвя за крехкостта му. Най острите спомени за порязвания остават там. Безчувствеността като нахален сродник ту идва ту си отива. Еуфорията на чувствата спира дъжда.

Няма чадър за любов. Дори да го подариш, чупливостта му остава. При теб.

Можеш да оставиш вратата му гостоприемно отворена. Можеш да го заключиш в килер.

Истината е, че рано или късно ще го загубиш.

Като безвъзвратно разбитият сватбен сервиз на мама.

 

// инспирарано от сънфлауър и Нийл Геймън

 



Тагове:   неща,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - слаба имитация
07.06.2008 09:34
бих казал.
цитирай
2. sowhat - аз не съм нийл геймън иване бих казала
07.06.2008 09:37
а и това е моята гледна точка върху моите чупливи неща . не върху твоите . нито върху тези на гюро михайлов.
андърстенд ми ? )
цитирай
3. анонимен - Стига де,
07.06.2008 09:41
базикам се. Да не мислиш, че съм чел тук и при сънфлауър :P
А от къде знаеш как се казвам? Аз не знам ти как се казваш. Да не би да се казваш Со?
цитирай
4. sowhat - твоята всенарастваща популярност
07.06.2008 09:43
надмината пределите и на наше село тутракан.
любознателна съм та затова научавам. много исках да се казвам со , а майка ми предпочиташе пипера.
))
чети иване , чети.
той и петко славейков като му е думал на пенчо тъй , виж къф популярен син е отгледал. ))
цитирай
5. krotalka - Най-чуплива
07.06.2008 09:45
и ранима е душата. Е за тези които могат да чувстват!
цитирай
6. blueneo - ;)
07.06.2008 09:46
...аз съм без чадър... и ме вали ;)))
цитирай
7. анонимен - дойдоха блу и кро
07.06.2008 09:48
аз изчезвам бързо-бързо
цитирай
8. sowhat - кроти
07.06.2008 09:51
всички имаме своите чупливости. някои повече други по малко )) ако не чувстваш, може ли да те боли от счупеното?
цитирай
9. sowhat - блу
07.06.2008 09:52
сто години всяка нощ валеше ... ))
цитирай
10. sowhat - хубав ден
07.06.2008 09:52
иване . ))
цитирай
11. анонимен - Со,
07.06.2008 10:20
понякога ми се струва, че подценяваш чудовищния ми интелектуален потенциал.

цитирай
12. sowhat - а на мен ми се струва че не разбираш чувството
07.06.2008 10:29
ми за хумор и само-ирония, но гледам да не страдам много от това ))
цитирай
13. lupunel - &&
07.06.2008 10:56
Tazi sutrin nivoto e mnogo visoko,hubav den Kik!
цитирай
14. sowhat - само това на р. дунав лу
07.06.2008 11:06
поради топенето на снеговете е ))

хубав ден и на теб
цитирай
15. dressy - :)))
07.06.2008 11:22
умницата ми тя:)
цитирай
16. sowhat - дрес ти си луда
07.06.2008 11:44
умна блондинка е като албинос в африка :)
цитирай
17. dressy - хе
07.06.2008 12:11
това аз много добре го знам,миуо мишуенце
цитирай
18. sowhat - s`est la vie ma petite
07.06.2008 14:08
s`est la vie ma petite
цитирай
19. rumyrayk - радвам се, че го пусна,
07.06.2008 14:19
агапимени)
`щастието прилича на чаша - колкото е по-блестяща, толкова е по-трошлива` Публий Сир
цитирай
20. sowhat - да скъпа
07.06.2008 15:16
опитът ни го е доказал толкова пъти...
цитирай
21. анонимен - *
08.06.2008 11:59
Всичко може да се счупи, но кога и защо, кой знае ? Всички душевни рани остават белезите си по нас и така се получава това което сме, а не това което искаме да сме.

П.П. Между другото много добре се вписваш в стила на Геймън. ; )
цитирай
22. sowhat - има и други неща
09.06.2008 08:48
рицарю
наречени преходни
които бих могла да обобщя в едно изречение -
минаваш през мен ))

п.п благодаря ти ))
цитирай
23. анонимен - ***
09.06.2008 12:32
Застинала в кристална
неизбежност
сребриста паяжина
времето плете...
Вали унило
тихо сълзи рони
навъсено оловното небе...
Бетонено-асфалтовата джунгла
не спи
не спи
в такава нощ града
криви се,дижи се,танцува
в дъждовните води......
Не чувстваш нищо...
нищо не усещаш..
премръзнала
под леденият дъжд
стоиш
безмълвно,
и очакваш
дъгата
да изгрее изведнъж....
Тогава нарушаваш правилата
обичаш,
влюбваш се,
трептиш .....
Отдаваш и сърцето и душата
споделяш мисли
и във страст гориш....
Дъждът унило пее свойта песен
шумът от ромонът на капките звучи
и в паяжина е заспало времето
напукано,
очукано
то спи....





цитирай
24. luben - Я... различно
09.06.2008 13:04
и интересно. Е - ако прочета сънфлауър и Нийл Геймън може да си сменя мнението, но това да не ми е научна статия :)

Печелиш оргиналност за чупливост на горните категории :) По-скоро за преливането на чупливостта в по-силните идеи, които си ги споменала ... Или от тях в чупливостта.
цитирай
25. ianchefff - на мен ми се счупи
09.06.2008 13:16
фикуса при последния дъжд:(((((((((
Бях забравил да го покрия на двора и твърде многото дъждовна вода му дойде твърде много...
цитирай
26. libertybell - Чупливи сме, но ...
09.06.2008 15:16
Това, което не ни убива, ни прави по-силни! Клише е, но пък доста точно:)

Хубав ден, Соу!
http://youtube.com/watch?v=mzgjiPBCsss
цитирай
27. kassandra - Крехката външност е само прив...
09.06.2008 16:43
Крехката външност
е само привидно чуплива,
защото отвътре имаме стоманена нишка...
И когато загубиме
спора,облога или любовта
когато ни нараняват
с действия,думи или помисли дори...
когато в джунглата сме хищници
и в любовта се разкриваме
защото не носиме маски
или чадъри
спиращи пороят от сълзи
изливащи се през някоя пукнатина
в бронята...
защото сърцата ни- човешките
и душите ни-ангелските
не са в състояние
да се пречупят толкова лесно
и отстъпват само пред времето...
Тогава всъщност
какво значение има
привидната цялост и скритата твърдост..
Просто сме...
Ние..
Тук и сега..
Целувам те Соу,прекрасна както винаги!
цитирай
28. sowhat - каси винаги ме прави щастлива по...
11.06.2008 08:47
каси винаги ме прави щастлива появата ти тук.
липсваше дълго и много .
сега сме тук и сега колкото и чупливи да знаем че можем да сме .
целувки
цитирай
29. sowhat - либи ницше никога няма да бъде клише
11.06.2008 08:49
и ти благодаря за страхотната песен.ако имах нужда от настроение вие ми го изляхте с пълни шепи.

прегръдки .
цитирай
30. sowhat - янч
11.06.2008 08:49
не тъгувай бро .
ще ти подаря кактус. )))
те поне са устойчиви
цитирай
31. sowhat - благодаря ти любо
11.06.2008 08:51
просто се опитах да степенувам чупливостта на моите неща .
в никакъв случай не се меря с геймън.
просто смятам че с годините всеки от нас трупа собствените си чупливости
цитирай
32. sowhat - анонимен
11.06.2008 08:51
предполагам това е за мен ))))))
цитирай
33. ianchefff - да бе, кактус.
11.06.2008 09:59
Мерси.
Те бодат.
И са грознииии.
Благодаря за вниманието.
цитирай
34. sowhat - ми тогава лале зюбмюл гюл квот си ...
11.06.2008 14:47
ми тогава лале зюбмюл гюл квот си избереш. може и пластмасов фикус да не ти се чупи .
моля пак заповядайте
цитирай
35. luben - ахам
11.06.2008 14:48
разбрах те. И няма да чета геймън :)
цитирай
36. sowhat - мисля че си струва да
11.06.2008 15:21
го прочетеш. няма да загубиш от това ))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5144268
Постинги: 921
Коментари: 24693
Гласове: 63696
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031