Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2018 08:07 - легендата за хирам
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 3621 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

22 ЮНИ 2012

Легендата за Хирам е в основата на съвременното масонство и в частност на франкмасонството. Тя се среща още в първата книга на Царете, според която цар Соломон наредил да доведат от Тир Хирам, който изработвал бронзови предмети. Хирам бил преизпълнен с мъдрост, ум и сръчност. Той дошъл при цар Соломон и изпълнил всички негови поръчки. Масонските ритуални сборници от времето на тъй нареченото спекулативно масонство разширяват значително библейския текст, вмъквайки към него разказа за трагичната смърт на Хирам, чийто коментар представлява основната част от церемонията по издигането в масонската степен „майстор”. Освен това художествено допълнение, масоните сливат Хирам с Адонирам – легендарен ръководител на строежа на легендарния Соломонов храм. Най-старата записана версия на легендата за Хирам я датира от 1744 г. Разбира се като всяка друга, и тази легенда претърпяла дообработване и метафорфози, за да влезе в цяла поредица от книги на художествената литература още от 19 век насам.

***

На Адонирам, Адорам, Ахирам или просто Хирам (което представлява едно и също лице) цар Соломон поверил строителството на своя храм. Тъй като на работната площадка имало много наемници на които плащал, нямало как ръководителят на строежа да ги познава всичките. По тази причина и с цел да ги различава, уточнил с всеки от тях различни думи, знаци и докосвания, с които да отличава всеки един от другите.

Трима калфи се опитали да получат същото заплащане като това на Майстора и решили да поискат от Адонирам думата за майстор, когато го срещнат сам, и ако им откаже, да го убият. За тази цел те се скрили в Храма – единият на юг, вторият на север и третият на изток. Когато Адонирам влязъл в Храма, както обикновено, от вратата откъм запад и поискал да излезе от тази на юг, един от тримата калфи му поискал думата за майстор като вдигнал към него тояга, която държал в ръка. Адонирам му казал, че той не е получил думата за майстор по този начин. Тогава първият калфа го ударил по главата с тоягата, но тъй като ударът не бил много силен, Адонирам избягал от вратата на север, където се натъкнал на втория калфа който направил същото. Тъй като и вторият удар не успял да го събори и не бил фатален, Адонирам избягал през източната врата. Там обаче го присрещнал третият калфа, който след като му отправил същото искане, го довършил със същите удари.

След смъртта на Адонирам, тримата калфи се събрали за да го погребат. Понеже било още светло, те не посмяли да пренесат тялото навън, а решили да го скрият под една купчина камъни. Когато настъпила нощта, го пренесли на едно възвишение, където го заровили, а за да познаят мястото, отчупили клонка от акация и я заболи на гроба му.

След като Соломон не видял седем дни Адонирам, заповядал на деветима майстори да го издирят. Майсторите изпълнявайки заръката соломонова търсили дълго и трима от тях се спрели близо до мястото, където бил заровен Адонирам. Единият за да седне по-удобно, се хванал за акациевата клонка, и тя останала в ръката му. Това ги накарало да обърнат внимание, че земята на това място била прясно разровена. За да разберат защо, започнали да копаят и намерили тялото на Адонирам. Когато пипали пръстите на убития, кожата се отделяла от плътта, при което един извикал „Мешанек”, което ще рече според масоните, че плътта напуска костите, т.е. тялото е разложено. Поради това и в знак на признателност към големия майстор, те се уговорили, че насетне „мешанек” ще бъде думата за майстор. След като Соломон разбрал за случката, наредил да изровят Адонирам и да пренесат тленните му останки в Храма, където да го препогребат. По време на церемонията, всички майстори носели престилки и ръкавици от бяла кожа, за да покажат символично, че никой от тях не е изцапал ръцете си с кръвта на своя началник.

Легендата за Хирам става крайъгълен камък на франкмасонството и посредством него и на цялото съвременно масонство.

В течение на времето този разказ претърпял доста метаморфози, свързвайки се в исторически план посредством тъй наречения шотландски ритуал с ордена на тамплиерите и неговият трагичен край в кралство Франция по времето на Филип IV Хубави, когато на кладата бил изгорен последният велик магистър Жак дьо Моле.

сион и тамплиерите

Основаването на тамплиерите е привидно свързано с цистерцианския монах св. Бернар от-Клерво (1091-1153). Цистерцианците са основани през 1098г. и бързо се разпространяват заради кръстоносната треска. Бернар, който се е отказал от кариерата си като рицар през 1122г., става духовен водач на Европа, когато налага Инокентий II като папа, защитава мистицизма, а не рационализма на схоластика Абелар и спомага за Втория кръстоносен поход. Св. Бернар пише устава на тамплиерите и ги насърчава да защитават новообявеното царство Йерусалим, което непрекъснато е тормозено от мюсюлманските армии. Основаването на тамплиерите израства от решението да се защитава царството, завладяно през 1113-15г.

Първите деветима тамплиери (сред които е чичото на Бернар, Андре дьо Монбар) пристигат в Йерусалим през 1119г. и Балдуин II, цар на Йерусалим, им дава мястото, на което е бил Соломоновият храм. Тяхната централа е в двореца на Соломон, в района на Соломоновия храм на планината Цион или Сион, който е приютявал кивота на завета, изчезнал около 586г. пр. н. е. Това са плочиците с Десетте Божи заповеди, донесени в Йерусалим от Давид. Ранните тамплиерите живеят в правоъгълния дворец, който е поддържан от вътрешни колони над конюшната на Соломон, побирала някога десет хиляди коня. Свидетел съобщава, че те строят нов манастир и поставят основите на нова църква. Разкопките подсказват, че тамплиерите търсят съкровище на мястото на Соломоновия храм.

В действителност тамплиерите са основани от Ордена на Сион. Един от деветимата е действителният основател, Юг дьо Пайен, който става велик майстор на Ордена на тамплиерите. Орденът на Сион, по-късно ,,Prieure Notre-Dame de Sion" (,,Приорат Дева Мария от Сион"), на практика е неизвестен, докато авторите на ,,The Holy Blood and the Holy Grail" (,,Светата кръв и Свещеният Граал") не откриват документи, свързани с него. Основан е през 1090г. от Годфроа дьо Буйон, когото кръстоносците-католици поставят на трона на Йерусалим. Претендирайки, че е от линия на Давид, докато е обучаван от Петър Отшелника, Годфроа организира тайно общество, което да го подготви да стане цар на Йерусалим.
През 1095г. папа Урбан II призовава за кръстоносен поход - свещена война, която да завземе гроба на Христос от мюсюлманските друговерци, и през 1099г. Годфроа завзема Йерусалим. Тронът му е предложен от таен конклав, който включва Петър Отшелника, който вече е в Йерусалим. Орденът на Сион работи, за да управлява света от трона на Давид в Йерусалим чрез кръвната линия на Меровингите. Годфроа заповядва на планината Сион да се построи абатство, за да приюти Ордена на Сион. Годфроа умира на следващата година (през 1100г.) и е наследен от по-младия си брат, Бодоан, който става цар на Йерусалим. Тогава Орденът на Сион насърчава Юг дьо Пайен да основе Ордена на рицарите тамплиери. Дх. Р. Чърч посочва причината: ,,Тайната цел на Ордена на рицарите тамплиери е да запазят Меровингската кръвна линия с надеждата един ден да установи световно управление и да постави своя цар на трона - цар, който може да претендира, че е наследник на Исус Христос и Мария Магдалина". През март 1117г. Бодоан I носи декрета за Ордена на рицарите тамплиери в Ордена на Сион, който дава одобрението си през 1118г.


Изглежда, разкопките в двореца на Соломон са имали причина, защото още през 1104г. Юг дьо Пайен оповестява една находка от там пред васалния си господар във Франция Юг, граф на Шампания. Графът незабавно тръгва за Светите земи и не се връща до 1108г. Отново отива в Йерусалим през 1114г., възнамерявайки да бъде посветен в Ордена на рицарите тамплиери, и се връща на следващата година. През това време в Йерусалим около 1114-1115г. той и деветимата му събратя рицари тамплиери откриват съкровището. Графът се връща във Франция и започва да подготвя едно подземие за негово хранилище. През 1115г. към Европа и цистерцианците се стичат пари; те чрез св, Бернар подкрепят Ордена на тамплиерите. Проповедите на Бернар все повече са за Соломон и от 1130 до 1150г. той поръчва няколко цистерциански готически катедрали (чиято височина е ислямска характеристика), които са построени от гилдия на име ,,Децата на Соломон". През следващите десет години тамплиерите стават много богати - официално, като им се плаща за защитата на десетките хиляди поклонници. Същевременно те продължават да са само деветима и защитата на толкова много хора те продължават да са само деветима и защитата на толкова много хора от неколцина мъже в замяна на истинско богатство е немислима. Когато са притиснати от висшестоящите, тамплиерите казват, че са открили алхимическата тайна на превръщането на обикновения метал в злато.

През 1146г. тамплиерите приемат Меровингския скосен червен кръст и придружават Луи VII във Втория кръстоносен поход. През 1153г. имат нов велик майстор, Бертран дьо Бланшфор, благородник от катарско семейство, чийто родов дом е на планински връх на няколко мили от Рен-льо-Шато, намиращо се на средата на главния път между Каркасон и Монсегюр и за което се твърди, че е дом на Исус след разпъването му на кръста. Според едно становище тамплиерското богатство е заровено в Рен-льо-Шато. Скоро след това тамплиерите се впускат в езически практики; въпреки всичко Бланшфор ги трансформира в дисциплинирано, добре организирано общество. През 1156г. той води немскоговорещи миньори в Рен-льо-Шато, за да работят в златните мини на планината Бланшфор, които са изчерпани от римляните. В действителност миньорите не копаят за злато, а създават крипта или склад с подемни проходи, в които да се съхранят 24 части от съкровището от Соломоновия храм, които те са стопили.

Почти веднага тамплиерите стават банкери на всеки трон в Европа. Заемат пари на финансово закъсали монарси при ниска лихва и прехвърлят пари за търговците. Чрез система от записи на заповед те дават възможност пари, депозирани в един град, да бъдат теглени в друг. Стават сарафи и могъщи капиталисти, които провеждат дипломация между монарсите. В Англия на майстор на Храма скоро се дава предимство пред всички други глави на духовни ордени и абати.

В резултат на тези банкови дейности в Европа тамплиерите пренебрегват ролята си на пазители на Меровингския цар на Йерусалим на Ордена на Сион в Светите земи. След смъртта на Балдуин IV, цар на Йерусалим, през 1185г. великият майстор на тамплиерите Жерар дьо Ридроф утежнява битката за неговото унаследяване, като нарушава клетва, дадена пред Балдуин IV преди той да умре, и почти довежда кръстоносците до гражданска война, докато неговото надменно и безцеремонно отношение към сарацините ги кара да нарушат отдавнашното примирие. Той прави грешката да се бие в Хатин през юли 1187г. и е победен. След като са взели съкровището на Соломон, тамплиерите няма какво повече да правят в Йерусалим и започват да негодуват срещу Ордена на Сион, който възприемат вече като съперник. Всъщност те планират да разрушат Орден на Сион и да напуснат Светите земи. Когато два месеца по-късно Саладин превзема Йерусалим, Орденът на Сион обвинява дьо Ридфор за загубата и горчиво го напада за предателство, което предизвиква разрив между тамплиерите и Сион. ,,Dossiers Secrets" (,,Тайните досиета") на Ордена на Сион документират скъсването, което включва ,,отсичане на бряста" в Жисор в Северна Франция през 1188г. След битката там между Хенри II Английски и Филип II Френски има примирие и един бряст е отсечен като емблема на разкола. Примирието между тамплиерите и Сион позволява на всяка организация да действа независимо.

От 1188г. защитник на Ордена на Сион става английският крал. Орденът започва да се нарича-,,Сионски приорат". Централата на тамплиерите остава в Рен-льо-Шато, където се предполага, че е скрито богатството на Соломон. (още за Сионски приорат ТУК)

Сионско-тамплиерската борба продължава през следващите 800 години, както стои зад Британската, Американската, Френската и Руската революция. Освен това тя загатва за разкола в световното управление днес между Рокфелерови и Ротшилдови.
Скоро след 1891г. Сионският приорат успява да се пребори с тамплиерите за църквата в Рен-льо-Шато, когато абат Сониер - млад и безпаричен свещеник, изпратен през 1885г. в бедната енория, която винаги е имала по-малко от 200 енориаши, внезапно се заема с екстравагантна строителна програма за подновяване на църквата. (Според писмата само работата по възстановяването струва 350 милиона сантима, приблизително равни на 700 хиляди английски лири днес.) Това съобщение е последвано и от други в селото, че той е открил съкровище в гроб в криптата на църквата. Църквата е посветена на Мария Магдалина (булката на Христос според сионистките Меровинги) през 1059г. Според някои той открива древни документи, доказващи, че Исус е оцелял след разпъването на кръста, оженил се е за Мария Магдалина и е умрял във Франция, а Ватиканът е купил мълчанието му. Между 1891г. и смъртта му пред 1917г. Сониер харчи цяло богатство и оставя криптограми и кодове, които може би сочат източника на внезапното му забогатяване.

През 1892г. Сониер отива в Париж и се среща в франкмасона Емил Хофе и певицата Ема Калве, която е свързана с Жозеф Пеладан. През 1891г. Пеладан е съосновател (заедно с граф Ларошфуко) на кабалистичния розенкройцерски Орден на червения кръст на храма и Граала. И тримата са чести гости в Рен-льо-Шато и ефектът от строителните работи на Сониер в църквата е, че тя е трансформирана от тамплиерска централа в централа на Сион благодарение или на съкровището, което той като че ли е открил на място, или на дадени от Ватикана пари за купуването на мълчанието му. Тамплиерите може би са сътрудничели в позволяването на подобна промяна в ударението.

Орденът на Сион е бил и продължава да бъде отдаден на установяването на световно царство със столица Йерусалим и истински наследник на Давид от трона му. Над входния портал на селската църква на Рен-льо-Шато, разположено дълбоко в земята на катарите, са издялани думите Regnum Mundi, или ,,Световно царство" . (Катарите наричат Демиурга или - както те го виждат - злия Бог на материалния свят Rex Mundi, ,,цар на света".) Пълният надпис над портала е: ,,REGNUM MUNDI ET OMNEM ORN ATUM SOECULI CONTEMPSI PROPTER ANOREM DOMINI MEI JESU SCHRISTTI QUEM VIDI QUEN AMAVI IN QUEM CREMINI QUEM DILEXI." /продължава/

Тъй като има ,,грешки" в латинския език и надписът като че ли няма смисъл, и тъй като Сониер никога не е допускал грешки, а е правил всичко преднамерено, се смята, че този надпис също е код (22 думи, 114 букви общо), който очаква своето дешифриране. Правени са спекулативни опити за разшифроването му.

В хода на обновителните работи Сониер твърди, че е открил четири пергамента в куха колона, поддържаща Каролингски олтар от VIII век. Два от тях уж съдържат генеалогии от 1244 и 1644г. Тези пергаменти съдържат списък на великите майстори на Ордена на тамплиерите и на Сионския приорат, както и историята на Меровингсакта кръвна линия. Тези стари документи може би са поставени в кухата колона от самия Сониер, който действа от името на двамата толкова често гостуващи му кабалисти-розенкройцери.

След раздялата между тамплиерите и Сион в Жисор, Сион приема името Ormus (orme на френски език означава ,,бряст") и съблюдава религията на египтянина Ормус - александрийски гностик, който е привлечен за християнството през 46г. Символът на Ормус е червен кръст и Мерове (владетеля от 448 до 458, от когото Меровингските крале на франките получават името си) е роден с родилно петно като червен кръст над сърцето. По искане на великия майстор на Сион Жан дьо Жисор (1188-1220) Сионският приорат приема червения кръст на Ормус за своя емблема и се нарича ,,L"Ordre de la Rose-croix Veritas" (Орден на истинския червен кръст). Сионистите твърдят, че Жан дьо Жисор основава Rose-Croix, или розенкройцерството. В същото време Сион приема Всевиждащото око на Озирис, приета и от тамплиерите. Такива сходства позволяват на сионистите да проникнат на срещите на тамплиерите.
 

Графът на Шампания Юг дьо Шампан, който е участвал в откриването на тамплиерското съкровище, има роднина, Мари, графиня на Шампания, която е дъщеря на Елеанор от Аквитания (съпругата на Луи VII Френски и Хенри II в Англия). Кретиен дьо Троа, пръв разказвач на историята на Граала, живее в нейния двор. Филип д"Алзас, граф на Фландрия, се опитва да се ожени за Мари през 1182г.и поемата на Кретиен ,,Perceval" (,,Пърсифал") или ,,Le Conte du Graal" (,,Разказ за Граала") е посветена на него. Дали Кретиен е чул за Граала от Мари - или Филип, - които на свой ред са я чули от нейния откривател, Юг дьо Шампан?



Гласувай:
11



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866819
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава