Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2016 09:04 - Когато „Гръм” удари…
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 7413 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В 10.30 ч. преди обед на 27 юни 1976 г. самолет Еърбъс А300 на „Ер Франс”, извършващ полет по маршрута Тел Авив – Париж, прави междинно кацане в Атина, откъдето трябва да вземе още 58 пътника. Четирима от тях обаче се оказват терористи, които безпрепятствено се качват на борда на полет 139. Два часа по-късно машината излита и след като набира височина, те изваждат оръжията си и завземат самолета с 248 пътника и 12 човека екипаж. Така започва една от най-драматичните заложнически кризи в историята на въздухоплаването, завършила с безпрецедентна спасителна операция.

imageНачалото
Похитителите принуждават пилотите да поемат курс към Либия. След дълъг престой в Бенгази, където дозареждат с гориво, самолетът излита отново и се насочва на юг. В ранното утро на 28 юни, понеделник, полетът завършва на международното летище в Ентебе, Уганда, което вече е отцепено от войници.  Тук ги чакат още шестима терористи. Три часа по-късно на летището се появява и президентът Иди Амин и след дълги преговори с похитителите, на пътниците е наредено да слязат и са отведени в сградата на стария терминал. Нападателите са събрали още в самолета паспортите и по тях отделят евреите от останалите. На другия ден войници с чукове разбиват част от стената и всички евреи са вкарани в съседното помещение. Очакват ги пет дълги дни.

image„Миротворецът”
По това време Уганда е управлявана от генерал Иди Амин Дада, дошъл на власт с военен преврат през 1971 г. В първите години се опитва да води прозападна политика и да бъде в близки отношения  с Израел, който му доставя оръжие, обучава армията му, строи обществени сгради. По-късно обаче се сближава с либийския диктатор Муамар Кадафи и радикалните движения като ООП на Ясер Арафат. Амин се появява неколкократно със свитата си в залата на летището, където е посрещнат от заложниците с аплодисменти. Пред тях той обещава пълно съдействие за разрешаване на кризата. „Миротворецът” обаче изобщо не възнамерява да приключи бързо и щастливо с кризата, а търси реванш спрямо Израел, отказал му поддръжка срещу планираното от него нападение над съседна Кения. За Амин кризата е шанс да се представи като лидер на африканските държави, като в същото време оказва пълна подкрепа на терористите.

Дипломацията
Следобед на 29 юни, терористите изпращат с телеграма исканията си – $5 млн. откуп от Франция за самолета им и освобождаването на 53 затворника, излежаващи присъди за тероризъм. Крайният срок е до 14 часа израелско време на 1 юли, след което ще започнат за избиват заложниците.
Властите в Израел са в безизходица – Уганда е подбрана внимателно като дестинация и е немислимо да организират бързо спасителна операция. В същото време политиката им да не преговарят с терористи е подложена на огромен натиск от роднините на похитените.  Правителството на Ицхак Рабин прави всичко възможно въпросът да се реши по дипломатически път. С палестинските терористи преговарят президентът на Египет Ануар Садат и лидерът на ООП Ясер Арафат, който изпраща свой пратеник, но опитите завършват с провал. Буквално в последните минути на ултиматума е постигнат пробив – правителството на Израел се съгласява да преговаря с похитителите, а те решават да освободят заложниците неевреи и да удължат крайния срок до неделя.

imageРазузнаването
Израелските сили за сигурност разбират преди всички, че самолетът е отвлечен. Те се надяват, че самолетът ще бъде върнат в Тел Авив, където те имат отработена схема за справяне с терористите. За тяхна изненада той поема в  съвсем друга посока. Първият пробив им се удава в Бенгази, където една пътничка заявява, че от стреса вероятно прави спонтанен аборт и е освободена. Тя първа дава информация за терористите. Оказва се, че двама от тях са палестинци от Народния фронт за освобождение на Палестина на Уади Хадад, специализирал се в отвличане на самолети. А двама - германци от крайнолявата организация „Революционни клетки”. След като са освободени всички нееврейски заложници, веднага след завръщането им в Европа те са разпитани от израелските служби. От тях получават ценни изключително сведения. Разузнаването издирва плановете на терминала, който се оказва строен от израелска фирма. А агент на МОСАД с малък самолет симулира повреда над летището и докато кръжи, прави детайлни фотографии от въздуха. Спасителният екип успява да получи тези изключително ценни снимки само минути преди излитането си.

imageПланирането
Отсрочката на ултиматума дава нужната глътка въздух и Израел се решава на отчаяна спасителна операция. Според плана транспортни самолети С-130 „Херкулес” трябва да прелетят 3800 км над Червено море, Етиопия и Кения до Уганда, за да превозят командоси, които да освободят и върнат заложниците. Ще бъдат следвани от 2 самолета Боинг 707, единият от които - летяща болница, ще кацне в Кения, а другият ще е въздушен команден център. Първият С-130 трябва да приближи летището в Ентебе преди полунощ. Часът е избран неслучайно – според разузнаването по това време заложниците вече са легнали да спят и само похитителите са будни и изправени. По разписание тогава трябва да кацне британски транспортен самолет, пистата ще бъде осветена и появата на техния С-130 няма да предизвика подозрения. В първия самолет е ударното звено от специалните части „Сайерет маткал”, под командването на шефа им – Йонатан Нетаняху (брат на днешния премиер на Израел). За да изненадат угандийците, те ще достигнат помещенията със заложниците, замаскирани като правителствен конвой. Седем минути след тях трябва да се приземят и другите три С-130, които превозват общо 200 човека: парашутисти, които да подсигурят пистата и организират презареждането на самолетите; бойци от бригадата „Голани”, които да евакуират заложниците и още командоси от „Сайерет маткал”, които да разрушат намиращите се угандийски изтребители на летището.

imageАтаката
Въпреки интензивните тренировки с макет на летището и изпипването на всички детайли правителството буквално до последния възможен момент дебатира да даде ли зелена светлина на операцията.
15 часа, събота, 3 юли. Четири самолета С-130 излитат от летището в Щарм ел Шейх - започва операция „Гръм”. Очаква ги няколкочасов полет над Червено море на височина само 30 м над повърхността, за да избегнат засичане от радарите на вражеските държави.
23 часа. Първият С-130 със спусната карго рампа каца на пистата в Ентебе. Част от екипа скача около новия терминал, за да обезпечи светлините на пистата и да завсеме новата кула. После самолетът рулира встрани и от него се появява конвой от черен мерцедес с удължена база и два лендроувъра, натъпкани с командоси, който се отправя към стария терминал. Тук обаче става засечка – угандийски часови насочват оръжието си към мерцедеса, за да спре. Няколко изстрела от пистолет със заглушител ги повалят и колата продължава напред. Единият от войниците е все още жив и се опитва да се изправи. От конвоиращия джип го доубиват с изстрели от автомат. Елементът на изненадата е пропилян. От контролната кула войниците откриват огън по тях. Част от командосите изскачат и отвръщат на огъня, а останалите се втурват в залата при заложниците, като през мегафон на иврит и английски език викат всички да залегнат. В завързалата се кратка престрелка всички терористи са убити.
23.07 часа. Пристига подкреплението от парашутисти, които подавят съпротивата на угандийските войници, като убиват 45 от тях.
23.30 часа. Един С-130 вече е спрял до терминала и освободените заложници са качени на него. Командосите унищожават 11 изтребителя Миг-17.
23.58 часа. Четирите самолета излитат към Кения за презареждане - операция „Гръм” е приключила успешно. Спасени са 102 от общо 106 заложника – трима загиват в престрелката, а откараната през деня в болница 75-годишна Дора Блох по-късно е убита по заповед на Иди Амин. От спасителния екип още в първите минути на схватката от кулата е улучен смъртоносно командирът Йони Нетаняху, а петима са ранени.
image
Послеслов
На 4 юли спасените заложници са посрещнати триумфално на летището „Бен Гурион” в Тел Авив. В същото време Иди Амин е бесен и Уганда свиква Съвета за сигурност при ООН заради „акта на агресия”, но не успява да се сдобие с решение. Хаим Херцог, представителят на Израел в ООН заявява: „Горди сме, че демонстрирахме на света, че в малка държава като нашата достойнството на човека, ценността на човешкия живот и свободата се явяват най-висши ценности”.

imageГневът на Иди Амин се стоварва върху Кения, която е подкрепила Израел в операцията. Стотици кенийци в Уганда са убити по негова заповед, а министърът на земеделието на Кения – Брус Маккензи, който е съдействал президентът на Кения да разреши пребиваването на израелците на тяхна територия, е убит през 1978 г. Година по-късно и самият Иди Амин е свален от власт и прогонен от страната.
Вдъхновителят на отвличането – Уади Хадад, умира през 1978 г. Според официалната версия – от левкемия, според неофициалната – от шоколад, допълнително „гарниран” от МОСАД с отрова.
Капитанът на френския екипаж, останал заедно с хората си с последните заложници, въпреки първоначалните проблеми с компанията си, по-късно е награден и от френските, и от израелските власти.
В памет на Йони Нетаняху операция „Гръм” е преименувана на операция „Йонатан.

imageИдеалистите
Съдбата на двамата германци участвали в похищението, е едновременно и трагична, и поучителна. Бригите Кулман е 29-годишна, завършила педагогика в Хановер. Пише поезия и се грижи за инвалиди. Заедно с приятеля си  - Вилфред Босе, се присъединяват към ултралявото движение „Фракция червена армия”, а по-късно и към „Революционни клетки”. Отиват в Йемен, за да помагат на палестинската кауза и там се свързват с Уади Хадад, който по-късно им възлага и отвличането на самолета на Ер Франс. Заложниците я описват като груба и нацистка, но някои свидетелстват, че нощем, когато всички спели, завивала децата.
Вилфред Босе става известен с пререканието си в залата с Ицхак Давид, който му показал татуирания си номер от нацистки лагер и го обвинява, че новото германско поколение е същото. „Аз  не съм нацист, а идеалист”, избухнал Босе и се опитал да обясни защо защитава палестинската кауза. „Е, добре, когато спечелите и палестинците ни натикат в морето, ще ви викнем да ни помагате да отвличаме палестински самолети”, приключил разговора Давид. Когато командосите атакуват, Босе връхлита в помещението при заложниците, но вместо да започне да стреля по тях, им нарежда да си намерят прикритие.
И Вилфред, и Бригите са убити в още първата минута от атаката на антитерористите.
image
Текстове към снимките
1. Самолетът А300 на „Ер Франс”
2. Генерал Иди Амин Дада
3. Израелски С-130, използван в мисията

4. Завръщането на командосите с прословутия черен мерцедес
5. По контролната кула на летището в Ентебе още личат следите от схватката
6. Посрещане на освободените заложници на летище „Бен Гурион”
7. Йонатан Нетаняху – ръководителят на екипа на „Сайерет маткал” и единственият загинал в операцията
8. Германските похитители – Вилфред Босе и Бригите Кулман
9. Юбилеен златен медал по повод годишнина от операцията

Материалът е публикуван във в. СЕГА, бр. 149, 2-3 юли 2016 г.




















Гласувай:
2



1. tera - Прочетох с интерес
04.07.2016 23:52
Поздрави!



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401756
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031