Постинг
15.07.2016 22:16 -
Заобикалящият ни повърхностен свят
Автор: ivadraganova
Категория: Други
Прочетен: 2126 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2016 23:04
Прочетен: 2126 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 15.07.2016 23:04
Част 1
Пишех си със разни момчета. Кои бяха интелигентни, повърхностни, трезво мислещи или просто поредните с високо самочувствие момчета, имащи се за мъже с поведение, което беше пристойно само за тези намиращи се в пубертета. Желанието ми да си пиша с някого беше с продължителност максумум два до три дни. После всичко приключваше и идваше следващият. Дали всички ги четях като отворена книга, или просто разбирах техните желания и изисквания, но със сигурност това, което аз търсих беше далеч от това на което се натъквах. Докато просто не престанах, просто нямаше смисъл да търся нещо, което не съществуваше. В свят пълен с повърхностност и идеали, тип "поп фолк" изпълнителките в скъпата ни родина, мъжете си бяха изградили мнение за нас, виждане и образ наподобяващ едно леко поведение, тяло, клонящо към анорексизъм, гърди, напълнени с кубици силикон за да можеха да ги забелязват от далече, устни, наподобяващи по- скоро на женски скрит орган, дрехи по възможност най- изрязани, ум, който трябвяше да е същевремено красив, с високо айкю, но и мръсен, така както техните. И въпреки, че този идеал не съществуваше, защото се раздалечаваше техният идеал за визия с ума, който желаеха. И накрая всичко се свеждаше до това, кое биха избрали, кое би ги задоволило за кратко или за дълго, с кое биха комуникирали. И кое беше онова, което ги дърпаше към себе си. Кое беше по силно? Визията или умът, и кое от тези двете би предизвикало в тях душевният оргазъм...
Пишех си със разни момчета. Кои бяха интелигентни, повърхностни, трезво мислещи или просто поредните с високо самочувствие момчета, имащи се за мъже с поведение, което беше пристойно само за тези намиращи се в пубертета. Желанието ми да си пиша с някого беше с продължителност максумум два до три дни. После всичко приключваше и идваше следващият. Дали всички ги четях като отворена книга, или просто разбирах техните желания и изисквания, но със сигурност това, което аз търсих беше далеч от това на което се натъквах. Докато просто не престанах, просто нямаше смисъл да търся нещо, което не съществуваше. В свят пълен с повърхностност и идеали, тип "поп фолк" изпълнителките в скъпата ни родина, мъжете си бяха изградили мнение за нас, виждане и образ наподобяващ едно леко поведение, тяло, клонящо към анорексизъм, гърди, напълнени с кубици силикон за да можеха да ги забелязват от далече, устни, наподобяващи по- скоро на женски скрит орган, дрехи по възможност най- изрязани, ум, който трябвяше да е същевремено красив, с високо айкю, но и мръсен, така както техните. И въпреки, че този идеал не съществуваше, защото се раздалечаваше техният идеал за визия с ума, който желаеха. И накрая всичко се свеждаше до това, кое биха избрали, кое би ги задоволило за кратко или за дълго, с кое биха комуникирали. И кое беше онова, което ги дърпаше към себе си. Кое беше по силно? Визията или умът, и кое от тези двете би предизвикало в тях душевният оргазъм...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1