Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 11:47 - Фура на Дара
Автор: sowhat Категория: Други   
Прочетен: 6189 Коментари: 45 Гласове:
0

Последна промяна: 19.09.2008 12:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Цяла сутрин писах своят пост за Дарфур.    Беше и объркан и много емоционален. Защо ли ?

Защото при инвазията в Ирак и в Грузия, се изписаха купища материали. Защо светът гледаше потресен и пишеше.

А тук се мълчи. И когато се пише, се пише мимоходом.

Колко от нас са чували за Дарфур?

Ето колко сме.

Преброихме се...

Скъпи приятели, Дарфур не е виц. Не е песен, не е стих. Дарфур е геноцид, който се води на фона на 21 век.

А великите сили ли?

Ами мълчат. В Дарфур няма петрола на Ирак и Кувейт. Няма ги и кървавите диаманти на Сиера Леоне.

Има обаче деца, които са родени по време на геноцида. И които няма да доживеят утре.

Спря ми тока и постингът ми отиде. Нямам сили да пиша друг.

 

информацията е от тук



Една трагедия “зад кадър”

В наши дни картината на света до такава степен се създава от медиите, че понякога дори разтърсващи, покъртителни по своята трагичност събития остават невидими за съвременника. Нерядко катастрофи и кръвопролития изобщо се губят зад информационния хоризонт, а признаци за съдбата на огромни маси от хора се долавят само по някой случаен, страничен за новинарските потоци детайл. В медийното пространство обикновено доминират теми, отговарящи на интереса на големите държави ­ онези, които създават събитията, плащат и тяхното отразяване. Тази логика има и друга формула, популярна в началото на новия век: продажбата на оръжие и продажбата на новини вървят ръка за ръка. Защото и новините днес са доходна стока, а там, където се стича оръжие, скоро се появяват новини за продан.

image

Поради това или по друга причина един от трите най-оживени районa на военни действия през последното десетилетие (освен Ирак и Афганистан) остава в сянка за по-голямата част от човечеството. А мащабите му са такива, че не би следвало да бъде пренебрегван. Макар арабският свят да е преситен от подобни конфликти,

съдбата на суданската провинция Дарфур

е извънредно драматична

дори на фона на всичко, което се случва в него.

В Судан живеят около 600 племена, народности и етнически групи, но преобладаваща роля традиционно са играли бедуинските племена (арабо-суданците). Южните и западните райони на страната пък се обитават от негроидни народи, част от които са се арабизирали, променили са езика и обичаите си. Те се занимават предимно със земеделие, докато бедуините развъждат добитък и водят номадски живот.

Дарфур е високо, полупустинно плато между езерото Чад и долината на река Бели Нил. Главните ценности за неговите жители са земята, водата и пасищата. За всичките 80 народности, които се наброяват там, техните ресурси са съвсем недостатъчни: през последния половин век населението на Дарфур нараснало четири пъти и е достигнало шест милиона. За това време, поради настъплението на пустинята, обработваемата земя и пасищата силно са се съкратили, водата е намаляла значително. В същото време засухата и ерозията на почвите гонят чергарите бедуини на юг. Конфликтите са неизбежни и почти винаги ­ въоръжени. Войната открай време се води за едно и също ­ за земята и за водата.

Трябва да се знае, че в началото на ХХ век Дарфур е бил център на търговията с роби. Набезите в околните земи са били поминък и за арабите, и за чернокожите му жители. Оттогава оръжието е неизменен спътник на мъжете по тези места. Когато в края на петдесетте години в провинцията се появяват първите националистически движения, в чиято програма влиза “освобождението от арабското иго”, първоначално с оръжие ги снабдяват... християнските мисионери.

След това избухва гражданската война в съседен Чад и към Дарфур потичат оръжие, наемници и инструктори ­ вече от Либия. Като поддържа метежниците, Триполи си готви плацдарм за намеса в Чад.

Има

няколко причини

за дългата и безизходна междуособица

в Дарфур.

Едната е непримиримостта между земеделската и скотовъдната култура на живота. През хилядолетията човешката цивилизация, където е успяла, ги е доближила, обединила, а в най-добрия вариант ­ и сляла. В модерния свят те са превърнати в един и същи поминък, ръководят се от едни и същи интереси, манталитет и философия за живота. Поделят един и същи природен и икономически ресурс и черпят съвместно благата от една и съща територия. В Дарфур това се оказва непостижимо, още повече че различният поминък там е и изражение на различна етническа принадлежност.

image

image

На второ място идва наследството на Студената война. В десетилетията на своето противоборство САЩ и СССР използват всяка размирна точка за сблъсък на своите геостратегически интереси. Когато на власт в Хартум идва Джаафар Нимейри, той провъзгласява комунистически път на развитие на Судан и помощ му оказва Съветският съюз. Тогава въстаниците в Дарфур получават всестранна американска подкрепа. Впоследствие Нимейри се отказва от марксизма и се обръща към исляма. Помагат му САЩ, а бунтовниците получават средства и оръжие от просъветската тогава Етиопия.

През 1991 г. президентът Омар ал Башир подкрепя Ирак и дава убежище на ред ислямистки организации. Судан веднага влиза в терористичния списък на САЩ и последва бомбардировката на фармацефтичната фабрика, за която се твърди, че произвежда химическо оръжие. Ал Башир изгонва “Ал Кайда” от страната, ликвидира лагерите за подготовка на терористи и приема всички точки на американския ултиматум, но страната и до днес все още е в черния списък.

В тази част на света третата причина обикновено е първа. Петролът е общопризнат конфликтогенен фактор и въпреки че (в сравнение с другите страни от арабския свят) залежите в Дарфур не са особено големи, Судан спокойно може да мине за една “средна” петролна държава. В нефтената му промишленост участват компании от Китай, което определено изнервя западните петролни гигaнти. Освен това, твърди се, че заедно с геолози и инженери Китай изпраща и военни специалисти, чийто брой остава загадка за световната преса. Един факт, който обаче е със сигурност установен това, че когато през 1999 г. Судан започва редовен износ на нефт в търговски количества, въстаническото движение се възобновява с особена сила...

Поводът е традиционен за този район: сушата предизвиква

поредното

нахлуване на бедуините

в земите на чернокожите земеделци

от племето масалит в Западен Дарфур, на границата с Чад. Войната пламва незабавно. Убити са 300 масалити, петнайсетина араби, десетина полицаи и чиновници. Изгорени са близо трийсет села! Правителството този път действа адекватно: вместо репресии то се заема да изкопае кладенци и на мястото на унищожените да възстанови изгорените къщи. Изглежда, че конфликтът затихва, но кръв продължава да се лее. Племенните войни продължават с десетилетия, след като са прекратени ­ родовете си доуреждат сметките с отмъщения и грабежи.

През 2002 г. в Дарфур започва метежът на сепаратистките организации “Суданска освободителна армия” и “Справедливост и равенство”. Това са групировки на чернокожите земеделци, които възнамеряват да възвърнат краткотрайната автономия на провинцията от миналото, да установят справедливо използване на земята и водите, а като крайна цел ­ да създадат собствена държава... без араби.

image

Числото на чернокожите партизани се пресмята на 12 000 души. Правителството контролира само по-големите градове. Президентът търси помощ от бедуините. Арабското опълчение се формира под името “Джанджавид”. Това се превежда “дяволи на коне”. И оправдава името си: изгаряне на села, изтребване на населението. Така участието му в гражданската война има и практическа цел: освобождават се и се подготвят земи за пасища.

В резултат на етническите прочиствания са избити до 300 хиляди и прокудени към два милиона и половина мирни жители. Отприщва се хуматитарната катастрофа. Правителството обвинява чернокожото население в геноцид. Комисията на ООН отрича да е имало геноцид и посочва съвсем други (значително по-скромни) числа на жертвите и бежанците, както и привежда примери как само при появата на съвсем малки отряди от “дяволите на коне” жителите на повече от десетхилядни градове в ужас бягали от домовете си. Това е отличителна черта на този конфликт: правителството и среди от арабския свят обвиняват негроидните бунтовници, а Западът и международните организаци посочват за главорези бедуините от “Джанджавид”. Зад това озадачаващо разминаване в данните (понякога със стотици хиляди и дори милиони души) несъмнено стоят

петролните интереси

на държави и монополи

и отношението на различни църкви и афроамерикански организации, които са на страната на отчасти християнизираното негърско население в Судан.

Конните отряди на номадите са извънредно подвижни, практически неуловими, а семействата им също са недосегаеми за партизаните, тъй като се намират далеко в северната част на Судан. Затова чернокожите бунтовници конфискуват всички превозни средства на своя територия, включително и на чуждите граждани и на хуманитарните организации. Някои от маргиналните национално-религиозни движения като “Армията за освобождение на Господа” се отличават с неописуеми зверства, но за тях западните средства не споменават. Затова пък последователно изграждат образа на арабите-терористи. В кампанията се включват почти всички чернокожи конгресмени от САЩ, както и мощно негърско лоби в международните организации.

Силният икономически и политически натиск дава резултат: почти разгромените сили на негърските групировки постигат победа на мирните преговори, проведени в Кения през миналата година. Правителството

приема почти всичките

условия на въстаниците

и Западен Дарфур получава широка автономия с право на самоопределение след шест години, както и половината от доходите от добивания там петрол. Националният съд приема за разглеждане делата на близо 200 военни престъпници, а водачът на въстаниците Джон Гаранг заема поста вицепрезидент на Судан.

image

Ръкостискането между Джон Гаранг

и президента Омар ал Башир след преговорите в Найроби не слага край на конфликта в Дарфур

Личността на Гаранг до голяма степен обяснява позицията на западния свят към конфликта. Той е от племето динке, християнин е и е получил образованието си в САЩ. Защитава докторат по селско стопанство, но после прегръща военната кариера. През 1983 г. пращат полковник Гаранг да потуши един войнишки метеж в Дарфур, но той го... оглавява. Повече от две десетилетия американски християнски организации финансират неговата “Суданска освободителна армия”, която се конкурира с мюсюлманската “Справедливост и равенство” и контролира по-голямата част от Западен Дарфур.

Но Гаранг, на когото се възлагат големи надежди за омиротворяването на страната, остава президент само три седмици. На 30 август миналата година хеликоптерът му се разбива. Известието за смъртта му подпалва етническия пожар: хиляди негри почват да избиват арабите по улиците на Хартум. В Западен Дарфур многочислена фракция на неговата организация отново подхваща военни действия. Първи нейни жертви са двама нигерийци от африканските омиротворителни сили. Самото им присъствие в Судан дава представа за размерите на конфликта. Защото сега

в Дарфур има шест

хиляди миротворци

от страните на Африканския съюз: Руанда, Сенегал, Нигерия, Гамбия и пр. Техният мандат обаче не им позволява да защитават цивилното население. Насилието отново набира скорост. Само че сега вината вече не се търси само в “дяволите на коне”. Сега, за да се прекрати войната в провинцията, трябва да се разплете сложен възел от проблеми: политически, икономически, етнически, религиозни.

Колкото и да изглежда странно на пръв поглед, обещаното след шест години самоопределение крие най-голямата заплаха от смърт и разрушение. Перспективата да се оглави една, макар и малка, но богата на петрол държава, е толкова примамлива, че може да предизвика касапница, каквато Африка до днес не е и сънувала...

автор:
Илиан ДАНОВ

 

Моят коментар дами и господа:

мълчи се оглушително.

image


 

 Моят въпрос:

Искате ли да подпишете петицията тук ?

 клипът с обещаната песен






Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Направих го. Благодаря ти...
19.09.2008 12:06
Направих го. Благодаря ти...
цитирай
2. sowhat - аз ти
19.09.2008 12:10
благодаря.
въпреки, че не знам имат ли гласовете ни значение, там където се ритат световните атове
цитирай
3. gothic - Със сигурност нямат. Обаче какво от ...
19.09.2008 12:13
Със сигурност нямат. Обаче какво от това....
цитирай
4. sowhat - нда, знаех си че пак ще я докарам до
19.09.2008 12:17
so what
цитирай
5. sis - ох,
19.09.2008 12:28
тия войни са ужасни!
цитирай
6. анонимен - Ужас
19.09.2008 12:36
Ужас
цитирай
7. sowhat - ан.6
19.09.2008 12:46
21 век е. и е чудничко просто
цитирай
8. sowhat - така е сис
19.09.2008 12:49
благодаря на Пламен, Оги,Силвия и Валентина, които подкрепиха петицията.
цитирай
9. arashi - Тъжното е ...
19.09.2008 13:10
че от нас нищо не зависи,жалко ...
цитирай
10. sowhat - и все пак араши
19.09.2008 13:15
имаме избор -
да мълчим
или да не мълчим.

и това не е малко
цитирай
11. ady - По- лошо от
19.09.2008 13:38
войната според мен е безразличието.
цитирай
12. ady - 6056
19.09.2008 13:41
само :(
цитирай
13. sowhat - само толкова ади
19.09.2008 13:46
иформационно затъмнение.
представи си, колко процента е това на фона на 6 млрд. жители на планетата
цитирай
14. анонимен - Точно по въпроса за Дарфур
19.09.2008 13:51
няма никакво информационно затъмнение. Знае се за това от адски много време. Друг е въпроса какво се прави по проблема.
цитирай
15. sowhat - знаеш ти
19.09.2008 14:16
иначе щях ли да пускам анкетка?

и не знам кво се прави. но ми се ще да знам, че правим нещо - ние.
цитирай
16. abs - тлнет е прав - за това се знае, за това се говори,
19.09.2008 14:16
просто никой не се интересува и си го пропуска покрай ушите, защото е "далече", защото за "черни" и т.н. и да прав е, че въпроса е какво се прави и най-вече как се прави. тези "конфликти" (в кавички е за да не кажа бедствия) винаги си имат далечен "цивилизован" покровител, за когото всичко е удобно, 'щото е далече ...
подкрепям те, че започна темата тук и съм съгласна, че е важно хората не само да четата, но да имат мнение и да коментират!
цитирай
17. sowhat - abs
19.09.2008 14:29
мен лично тези гледки и фактът, че днес това съществува, ме потриса

http://www.youtube.com/watch?v=tVQDgKpQBRo&feature=related

утре някой може да реши, че на него белият цвят на кожата на децата ни не му харесва...
цитирай
18. gothic - Не знам, за мен цвета на кожата ни...
19.09.2008 14:36
Не знам, за мен цвета на кожата никога не е бил от съществено значение. Нали всички сме ХОРА, бе, мамка му....:(
цитирай
19. abs - проблема реално, не е в цвета, етноса, религията, разбиранията,
19.09.2008 14:37
а далеч по-гадно тривиален - икономически и то не на "засегнатите" страни, а на цивилизования далечен събрат ...
п.п. пример: генезиса на конфликта в Палестина.
цитирай
20. sowhat - брой ме пристрастена
19.09.2008 14:40
винаги си задавам въпроса :
ами ако...?
цитирай
21. gothic - Абсолютно. . . . още от завладява...
19.09.2008 14:40
Абсолютно....още от завладяването на Америките, овладяването на Африка, колонизацията на тихоокеанските острови, интересите на "откривателите" се свеждат преди всичко до парата...вяра, раси, етноси са били само параван...така мисля аз. Така продължава и днес...
цитирай
22. sowhat - аз пък си мисля
19.09.2008 14:44
кога престанахме да бъдем хора...
цитирай
23. buboleche - ох, Соу...
19.09.2008 14:44
по една случайност и аз наскоро гледах един филм за нещо подобно и това, което ме смая е колко изобретателни са хората в това да измислят мъчителни начини за умиране, толкова ужасяващи, че нормален човек вобще не може да ги разбере и проумее. И така е било от векове. Винаги ми е било много интересно как някой нормален, кротък човек изведнъж откача и се превръща в някакво чудовище и започва да си мисли, че само той е човек, а другите са нещо като животни..Е, хубаво , но дори и животните не заслужават такова отношение, дори и спрямо животните е жестоко. Затова не обичам войни и военни, всичките ги имам за изперкали - дали им малко власт и се забравили, забравили от къде са тръгнали и накъде вобще отиват. Какво да я подписвам тая петиция..Кучетата си лаят, кервана си върви и така е от време оно. Ще я подпиша, но знам че нищо няма да промени.
цитирай
24. abs - gothic, sowhat,
19.09.2008 14:44
мдам ... факт ...
ами ако ..., а защо не как?
ще ми се да се набляга повече на формата на превенция.
цитирай
25. sowhat - бу
19.09.2008 14:51
може нищо да не променим. а може и да променим. не е ли по важното, че показваме, че ни е грижа?
цитирай
26. sowhat - abs
19.09.2008 14:53
мисля, че е редно да се изправим лице в лице с насилието. и да си кажем - на мен това не ми харесва.
другото- е съучастие.
цитирай
27. abs - sowhat
19.09.2008 15:07
съгласна!
цитирай
28. gothic - Единственото от което има нужда ...
19.09.2008 15:46
Единственото от което има нужда злото за да тържествува е добрите хора да не правят нищо...цитата е на Едмънд Бърк, а източника - блога на templar

цитирай
29. анонимен - ...
19.09.2008 16:19
Прави сте!
"Ако отвратените си отидат, ще останат отвратителните."
И смятам, че ефекта на пеперудата наистина съществува, така че и аз се подписах.
цитирай
30. vetrogon - 6060
19.09.2008 19:18
Подписах се и аз...
цитирай
31. sowhat - благодаря ти ветрогон
19.09.2008 21:14
гордея се с вас!
цитирай
32. sowhat - и аз така мисля
19.09.2008 21:15
симпъл. благодарности!
цитирай
33. sowhat - всъщност винаги
19.09.2008 21:16
има какво още да се научи :) никога не късно, готик :))

хубави неща има в блога на темплар:)
цитирай
34. sowhat - радвам се на
19.09.2008 21:16
всеки съмишленик abs!
цитирай
35. yuliya2006 - ПОЗДРАВИ ЗА ПОЗИЦИЯТА ! с обич ...
19.09.2008 23:01
ПОЗДРАВИ ЗА ПОЗИЦИЯТА !
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
36. sowhat - благодаря ти
19.09.2008 23:08
джулия.
цитирай
37. nadagr - 6066 -
20.09.2008 10:04
какво ще кажеш?
цитирай
38. sowhat - какво да ти кажа наде
20.09.2008 10:13
освен благодаря.
цитирай
39. idleman - за дарфур
20.09.2008 13:10
наистина се знае отдавна и наистина не се прави нищо, просто защото няма официални икономически интереси. Половин Африка е под огън отдавна, но нали е по-изгодно да се мълчи и да не се прави нищо, за да се продава оръжие на всички...
има информация, има и филми, има и песни...

една организация, която се опитва да намери решения на повечето световни проблеми, чрез натиск върху подходящите хора е тук:
http://www.avaaz.org/en/

а това е списък на всички текущи войни и конфликти:
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ongoing_conflicts
някой да е чувал или да е информиран за повече от 3-4 от всичките?
цитирай
40. sowhat - благодаря ти за
20.09.2008 13:15
инфото idleman.
цитирай
41. анонимен - Искам само
20.09.2008 20:22
да попитам извън темата,какво общо с петицията за децата на Дарфур имат Сциентолозите,и за къв дявол точно банер на тяхната организация се мъдри най-отгоре на страницата???...
едва ли може да ми отговори някой...
цитирай
42. sowhat - нямам си представа аурора
20.09.2008 21:08
на мен ми излиза реклама за болен стомах...
цитирай
43. jesusbg - Кървав диамант -
21.09.2008 15:25
едно от най-добрите попадения за терора, на който са подложени хората в Африка само заради някои капризни хора.
цитирай
44. jesusbg - И моят подпис присъства вече.
21.09.2008 15:27
И моят подпис присъства вече.
цитирай
45. sowhat - благодаря ти
22.09.2008 09:06
jesusbg.

кървав диамант за мен е върха в кариерата на ди каприо, а като отразяване на кървата африканска действителност - безпощаден.
децата трябва да държат играчки в ръцете си , а не автомати.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4144059
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63675
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930