Понякога забравям, че умния си ти.
Понякога забравям, че съм слаба.
Понякога забравям, че не искам да вярвам в нищо друго на този свят, нито на някой друг.
Забравям, че ти пишеш сценария.
И точно като в неизиграната пиеса, като вдовицата на Моисей:
...отивам към барчето с напитките. Барчето с красивата дърворезба, която ти не понасяше. Любителят на рационалните форми - стъкло, бетон...
Но гледай, сега ще пресуша една нерационална чаша с някаква помия (хо-хо-хо, прекрасен бунт да плюя на качеството за сметка на количеството), и ще пресуша не една, а цели две чаши!
Не съм сред твоите апостоли, о, предводителю! Не сме сред тях - нито аз, нито твоя бивш приятел. Той, защото е нищожество, а аз поради още по-уважителни причини: просто, защото не ме интересува вече нищо.
За твое здраве! две такива чаше ще ми дойдат много, но хайде наздраве, низвергнат прорицателю със страховити скрижали в своите ръце, които би трябвало да са поне девет - по подобие на бога Шива, за да можеш да държиш по един във всяка. На тези скрижали трябва да е записано от начало до край онова, което ти знаеш по-добре от нас, обикновените, твоите истини, призвани да ни ощастливят, нали така?
Застраховката живот не представлява за тебе нищо друго освен жалък опит от страна на еснафите да предотвратят неминуемото.
Няма посока. Какво го овъртам?! Няма посока.
Ще си стоя в мъглата и даже няма да викам за помощ. Представям си, ако ме чуеш! Ще се компрометирам! Ама че възпитание! Да крещя като луда!
Ще си седя тук! И думата тук означава точно тук, а не там както за теб тук винаги е някъде там.
Аз съм си тук и не се страхувам от теб, който си там, защото понякога забравям, че съм кротка.

репички :-)))
Прекрасен финал!
Невероятно изложение!
Уникален увод!
За заглавието - нямам думи!

Покрещах като луда :))) Нали?

ПРЕКРАСНО Е!

гласовете, които омърсяват тишината й.
Ала те са много по-звучни.
Обикновени гласове, но въпреки това така насилствени.
и тишината, дето беше празна цяла нощ,
за миг изпълни се с раняваща, креслива мощ.
на който това му пречи
да потъне в себе си.
Бълбук:))))))

водата ще помни вместо теб..
и ще потъваш потъваш потъваш

като едра, мъртва птица
в апетита на водата.

Дай една магия назаем, Дреси!

си магията ера.......нима наистина забрави?