Обичах я
обичах я защото беше истинска и неподправена. Цинична в искреността си, до грубост и перверзност.
Прекрасна в собствената си кожа.

ще си нарисувам дъжд.
ще му нарисувам обувки за степ и саксофон, 
задължително бомбе

 Не го виждам. Сумракът има очи и може да диша. Вероятно има и ръце и пръсти.  Устни. Стои зад тила ми и усещам дъха му. Топъл е, а кара врата ми да настръхва. Той мълчи. Аз също. Усещам желанието му- начинът, по който неистово се въздър...

 отдавна не се страхувам от тъмното. нито от шумовете в тъмното. нито от ъглите. нито от сенките.
страхувам се единствено от това, че ще забравя.
забравата идва всяка вечер до мен, сяда от лявата ми страна, на крайчеца на леглото, мълчи и ...

ма шушу
Джони
зайко

" Белият свят, както вярващи в приказки го наричат,
дал му е Господ правото да ни люби, но и да мъсти
на трезвите и на онези, които безкрай го обичат."  

 Женствеността ми отива на кино
La femme fatale
Заслепена от clair de femme

 не те познавам, мъничка, 
но познавам мама, 
а познавайки мама, все едно познавам и теб

 Помня времето когато нямаше Гугъл. Но имаше книги. Помня страстта, с която четях , просто поглъщах книгите за часове.
За да научиш нещо, ти трябваха страници и много време.
Тогава се възхищавах на Балзак. Изумяваше ме способността му ...

 
можем да я отричаме.
можем да я клеветим.

 никой не ни трябва.
отвращава ме думата ТРЯБВА.
ТРЯБВА. да спиш

 
е и какво 
като при теб не се е съмвало