Отваряш текста и думите те всмукват. Дори и да имаш инстинкт за самосъхранение, тук го няма.
Невинно подредените изречения и познатите словосъчения никъде не крещят за опасността.

Знам как изглеждаш, какви очи имаш, с какво си облечен.
Знам навиците ти, пространствата и интересите.
Знам какво обичаш и какво мразиш, как дишаш, как спиш, как говориш по телефона.

Когато рам-ът ми, ми е препълнен
Когато нещо е излишно
Когато осъзнавам че съм смъртна

Имахме дълга история
Три лакти и половина
Живяхме – с какво ще рекат хората

Когато плача
Казвам ти – че ми липсваш,
Всъщност, не си признавам, че плача заради себе си

Айде мина и замина и тази нова година, в чисто календарен аспект. Бяхме, бляхме и изживяхме старата, дойде ред за декларацията

"Колкото повече, толкова повече" Мечо Пух - Алън Милн
Глутницата помияри
също е вид общество на фейкове,

на два часа път от себе си
извън ординерното ежедневие
губя кожата си

... сме заедно цялото семейство, ако имаме такова или си вземаме детенце назаем от някой дом за изоставени, за да види и то що е това животно фамилия
...се сещаме, че трябва да сме добри, и пращаме смс индулгенция за инвалидите, болните ...

в последните ми очи
застиват тежките мъгли на ноември
сънищата се разбягват като врани в нямо очакване

"С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла

Еми Цветкова: Във всяка вещица дреме и една принцеса
Вторник, 15 Ноември 2011г. 22:10ч.
"Аз съм принцеса... и това не подлежи на обсъждане!" е първият общ проект на три дами - Гергана Янчева, Еми Цветкова и Десислава Георгиева...